Русалка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.43.2.62 (б.), към версия на Лобачев Владимир
без източници
Ред 1:
{{към пояснение|Русалка|Русалка (пояснение)}}
{{без източници|05:32, 6 август 2015 (UTC)}}
 
[[Image:Witold Pruszkowski-Rusalki.jpg|thumb|right|В. Прушковский. Русалки. 1877]]
 
'''Русалката''' в [[славянска митология|славянската митология]] е воден [[жена|женски]] [[дух]], сестра на [[самодива]]та, тясно свързан с [[фолклор]]а на съвременните [[славянски народи]] и със славянската обредност (виж [[Русалии]]).
 
Русалките са вечно млади и красиви с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на [[река|реки]] и [[езеро|езера]]. Когато късат косите си, предизвикват [[наводнение|наводнения]]. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух [[водник (митология)|водник]]. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.
 
Според българските поверия през нощта срещу [[Спасовден]] русалките „сеят“ [[роса]] по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от ''русалска болест''. Лек срещу нея е русалското цвете ''[[росен]]''. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
 
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
 
== Вижте също ==