Георги Раковски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 80.72.88.76 (б.), към версия на Syum90 |
||
Ред 37:
В края на [[1837]] година заедно с баща си заминава за [[Цариград]], където продължава образованието си в елитното [[Велика народна школа|гръцко училище в Куручушме]].<ref>Crampton, R. J. (1997): ''A Concise History of Bulgaria''. Cambridge University Press, ISBN 052156719X, стр. 77</ref> Там Раковски изучава [[философия]], красноречие, [[богословие]], [[математика]], [[латински език]], [[физика]], [[химия]], [[френски език|френски]], [[персийски език|персийски]], [[арабски език|арабски]] и други предмети. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на [[Неофит Бозвели]], но също така на [[Иларион Макариополски]] и [[Сава Доброплодни]], Раковски се включва в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за църковна независимост]].<ref name="Трайков">{{cite book |title= Георги Стойков Раковски |last=Трайков |first=Веселин |authorlink= |coauthors= |year=1974 |publisher=Издателство на БАН |location=София |isbn= |pages=44-68 |url= |accessdate=}}</ref>
=== Начало на революционната дейност ===
През лятото на 1841 година Раковски напуска Цариград и заминава за [[Браила]], където се готви за бунт. Там, с помощта на приятели от Котел, Раковски става учител по гръцки и френски език. Още с пристигането си в града Раковски успява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името ''Георги Македон''. За участието му в [[Браилски бунтове|Браилския бунт]] от февруари 1842 година е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в [[Марсилия]], където прекарва година и половина<ref name="Трайков" />. Установява контакт с учещите в Атина българи и създава [[Македонско общество]] и [[Спавяно-българско ученолюбиво дружество|Славяно-българско ученолюбиво дружество]].
След завръщането си в Котел заедно с баща си Раковски участва в борбата на местните [[еснаф]]и против [[чорбаджия|чорбаджиите]]. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Раковски престоява от 1845 до 1848 година.
Излизайки на свобода, той отново продължава своята революционна дейност. През 1851-1854 година пише няколко текста, запазени до днес в ръкопис са: „Три съня“, „Неповинен българин“ и „Дневник на четата“. След избухването на [[Кримската война]] (1853) Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника — бяло, зелено и червено. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той отново е арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да избяга. Членовете на Тайното общество продължават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20 процента, а 80% отиват за въоръжение. По онова време Свищов има статут на свободна област въз основа на договора от Sistova (новото име на града, преди това наричан Zigit), сключен на 4 август 1791 г. между Австрия и Турция, в който град е можело да се разпорежда само ''валиде ханъм'' - майката на султана.
През юни 1854 година Раковски организира [[чета]] от дванадесет души и броди с нея из Източна [[Стара планина]]. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река [[Дунав]]. През есента, руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „Горски пътник“.
=== Раковски в Сръбско ===
В края на 1855 година Георги Раковски се установява в [[Букурещ]], където завършва втората редакция на поемата „Горски пътник“, но още на следващата година се премества в [[Нови Сад]], [[Австро-Унгария]], където издава „Предвестник горскаго пътника“. Тук той започва и редактирането на вестник „[[Българска дневница]]". Издава и пробния брой на вестник „[[Дунавски лебед]]". През 1857 година Раковски започва печатането на поемата „Горски пътник“. През същата година по настояване на османските власти той е изгонен от Нови Сад и се прехвърля отново във Влашко. Живее известно време в [[Галац]] и [[Яш]], където участва в подготовката за създаване на [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]],{{hrf|Дойнов|2005|251}} носеща днес неговото име.
На 7 март 1858 година Раковски преминава от [[Молдова]] в [[Руска империя|Руската империя]], тъй като османското правителство оказва силен натиск за екстрадирането му върху молдовския княз [[Никола Богориди]], представител на видния котелски род [[Богориди]]. След кратък престой в [[Кишинев]], в края на март той пристига в [[Одеса]], където е приет в дома на видния български търговец [[Никола Тошков]]. Със съдействието на [[Николай Палаузов]] е назначен за надзирател на българските ученици в [[Одеска семинария|Одеската семинария]], но радикалните му възгледи предизвикват недоволство и по настояване на [[Стефан Тошкович]] е уволнен.{{hrf|Дойнов|2005|251-252}}
Със съдействието на [[Одеско българско настоятелство|Одеското българско настоятелство]] Раковски прави неуспешни опити да започне издаването на български вестник в Одеса, а през 1859 година публикува етнографската книга „Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч.“, която посвещава на Никола Тошков.{{hrf|Дойнов|2005|252-253}}
[[File:NHMB-Georgi-Sava-Rakovski-Forest-Wanderer-1857.jpg|right|thumb|300px|Книгата "Горски пътник", 1857. Експонат на [[НИМ]]]]
| |||