III обикновено народно събрание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Третото Обикновено народно събрание''' заседава в сградата на Мъжката гимназия в [[София]] - ъгъла между ул. „[[Московска]]“ и „Дунав“.
'''III [[НС|ОНС]]''' е открито на '''10 декември 1882''' г. и закрито на '''25 декември 1883''' г. По нов закон приет преди изборите през ноември 1882 година, броят на депутатите е намален до 47. Освен това се въвежда условия за по-високо образование и двустепенни избори. Тези промени са в помощ на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], която печели мнозинството в събранието<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 428, ISBN 954-528-790-X</ref>. Двете основни течения либерали и консерватори успяват да постигнат известно разбирателство за преодоляване на политическата криза, като се разбират да възстановят конституцията, да формират коалиционен кабинет. Освен това се изработва проект за промяна на конституцията в полза на повече правомощия за княза.
 
На събранието присъстват 47 народни представители.
== Място ==
{{стар стил}}
Заседанието се провежда в мъжката гимназия в [[София]] на ъгъла на улиците Московска и Дунав. На събранието присъстват 47 народни представители.
== История ==
'''III [[НС|ОНС]]''' есе откритооткрива на '''[[10 декември]] [[1882''']] г. ислед закритопроведените наизбори '''25през декемвриноември 1883'''1882 г. По нов закон приет преди изборите през ноември 1882 година, броят на депутатите[[народен представител|народните представители]] е намален до 47. Освен товаи се въвеждавъвеждат условия за по-високо образование и двустепенни избори. Тези промени са в помощ на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], която печели мнозинството в събранието<ref>Цураков, Ангел,. Енциклопедия„Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в БългарияБългария“, Книгоиздателска къща Труд„Труд“, стрС., 4282008 г., с. 428-429 ISBN 954-528-790-X</ref>. Двете основни течения либерали и консерватори успяват да постигнат известно разбирателство за преодоляване на политическата криза, като се разбират да възстановят конституцията, да формират коалиционен кабинет. Освен това се изработва проект за промяна на конституцията в полза на повече правомощия за княза.
 
Причините за разпускането му са постигнатото споразумение между консерваторите и част от либералите за преодоляване на политическата криза, възтановяване на [[Търновската конституция]] и формиране на коалиционен кабинет. Изработен е проект за промяна на Основния закон в консервативен дух, обхващащ разширяване правата на княза в управлението, имуществен и образувателен ценз на избирателите, двукамерен парламент и други.
 
== Сесии ==
* I редовна 10 декември 1882-13 февруари 1883
* II редовна 4 септември - 25 декември 1883
 
== Бюро ==
=== Председатели ===
* Митрополит [[Симеон Варненски]] и Преславски (11 декември 1882-8 септември 1883)
* [[Димитър Греков]] (9 септември-25 декември 1883)
 
=== Подпредседатели ===
Line 17 ⟶ 22:
* Иваница Симеонов
 
== Законопроекти ==
== Източници ==
* Закон за тържищата<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.</ref>
<references />
* Закон за лозята, поземления данък и спиртните питиета <ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 24 от 3 март 1883 г.</ref>
* Закон за обработането на мака и добивания от него афион<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.</ref>
* Закон за лозята (поземлен данък данък на спиртните питиета)<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.</ref>
* Закон за преобразуване на десятъка в даждие от пари<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.</ref>
* Закон за амнистията на всички ония лица, които са осъден или които се намират по съдебно следствие за политически престъпления<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 106 от 4 октомври 1883 г.</ref>
* Наказателен закон за престъпленията по печата<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 136 от 17 декември 1883 г.</ref>
* закон за пожарите по села, махали, колибите и по-малките градове, които се занимават преимуществено със земеделие<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 136 от 17 декември 1883 г.</ref>
* Закон за правата на общинските кметски наместници<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 137 от 20 декември 1883 г.</ref>
* Закон за развитие на родната ромишленост<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 138 от 22 декември 1883 г.</ref>
* Закон за градското право (данък „октроа“)<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 140 от 29 декември 1883 г.</ref>
* Закон за държавния печат<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 141 от 31 декември 1883 г.</ref>
* Закон за бирниците по събиране на преките данъци
* Закон за изменение на Конституцията<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 133 от 10 декември 1883 г.</ref>
* Закон за избиране на представитеите във Великото народно събрание и в ОНС<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 136 от 20 декември 1883 г.</ref>
* Закон за железния път Свищов-София<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 16 от 18 февруари 1884 г.</ref>
* Закон за замяната на десятъка с паричен данък<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 1 от 5 януари 1884 г.</ref>
* Закон за горите<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 2 от 10 януари 1884 г.</ref>
* Закон за общинити и градското управление<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 2 от 10 януари 1884 г.</ref>
* Закон за черкезките и татарските земи<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 17 от 23 февруари 1884 г.</ref>
* Закон за престъпните деяния срещу особата на Негово Величество Княза<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 41 от 4 май 1884 г.</ref>
 
== Бележки ==
{{reflist|3}}
 
{{Народно събрание на България}}