Петър Димков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
През 1925 служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 Служи в Свищов. По негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод. През 1931 г. е произведен в чин полковник. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Поставя началото на първия билков магазин в Асеновград. Като командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово през 1933 г. спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. По-късно е на служба във [[Варна]], където се включва активно в дейността на [[Военен съюз|Военния съюз]], организирал [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през [[1934]] г.<ref>{{cite book | last = Хаджииванов | first = Петър | authorlink = Петър Хаджииванов | year = 2006 | title = Спомени (1900-1944 г.) | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 978-954-509-346-3 | pages=154}}</ref> Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката на VІІІ Приморски полк, построяването на парка – мавзолей "Владислав Варненчик".
През 1936 г. е преведен в запаса поради конфликт с монарха. Последват дълги години на мизерия за Димков, съпругата му Мария и трите им деца – Любомир, Лили и Владимир. Това му дава възможност да се отдаде на друго значимо обществено дело — билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Привърженик е на идеите на [[Петър Дънов]]. Лекува всичките си пациенти безплатно.
Публикувано е тритомно издание на Петър Димков ''„Българска народна медицина“'', което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот - [[хигиена]], [[хранене]], [[козметика]], билколечение и духовни практики. Основният му труд „Българска народна медицина” излиза през трийсетте години в три тома и четири издания. Като ученик на [[Петър Дънов]], Петър Димков участва в събиранията на Бялото братство. През периода от 1944 г. до 1990 г. книгите му са забранени от политическата цензура. След 1990 г. делото му отново намира популярност.
| |||