Харалампи Перев: Разлика между версии

През месец октомври 1912 година е арестуван од сръбските власти в Прилеп, след разпит е освободен и веднага нелегално заминава за България и постъпва в Военното ,на неговото царско величество Фердинанд І, училище. На 25 август 1915 година е произведен в чин подпоручник и след това участва в Първата световна война по бойните полета на цяла Македония, за да се укрепи със своята Плевенска дивизия на местноста Тумба на Беласица до краят на войната. Награден е с орден За Храброст - IV степен. Демобилизиран е като поручик на българската армия и веднага, 1919 година, се записва като редовен студент на Правният факултет в София. След двегодишно обучение заминава за Белград, където да продължи обучението си, като работи едновременно, за да дипломира от правният факултет в Белград на 14 март 1923 година. След дипломирането работи като секретар на Апелационният съд в Белград, секретар на Касационният съд в Белград, съдия следовател, след това като съдия в Обреновац, Ужице, Кралево, Уб и Пожаревац, а в 1939 година е назначен за председател на съдът в Дубровник. В Дубровник остава само няколко месеци, бидейки пенсиониран с административна пенсия. Неговото пенсиониране е по заповед на сръбските власти, заради неговата близост с хърватските националисти и политици, специално заради приятелските връзки с лидера на Хърватската селска партия '''Владко Мачек''', кой по времето на цялата негова кариера в Кралство Югославия, го поддържа и предлага за високи позиции в правосъдната система. Към краят на 1939 година се връща в Прилеп и отваря адвокатска практика. Тука го заварва Втората световна война.