Компютърна архитектура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
→История: разш по англ |
||
Ред 4:
== История ==
За първи път компютърна архитектура се споменава в кореспонденцията между [[Чарлз Бабидж]] и [[Ада Лъвлейс]], където се описва ''Analytical engine'', вид [[сметачна машина]]. Два други важни исторически примера са:
* статията на [[Джон фон Нойман]] от 1945 г., ''„First Draft of a Report on the EDVAC“'', в която се описва организацията на логическите елементи и
* по-подробната работа на [[Алън Тюринг]] ''„Proposed Electronic Calculator“'', също от 1945, в която се цитира статията на фон Нойман.<ref>Възпроизведена в B. J. Copeland (Ed.), "Alan Turing's Automatic Computing Engine", OUP, 2005, pp. 369-454.</ref>
Самият термин „архитектура“ в компютърната литература е въведен от служителите на IBM Джонсън (Lyle R. Johnson), Кан (Mohammad Usman Khan) и Брукс (Frederick P. Brooks, Jr.) през 1959 г. Джонсън трябвало да напише съобщение за разработвания суперкомпютър IBM 7030 Stretch за научната лаборатория в Лос Аламос. За да опише в детайли форматите, типовете инструкции, параметрите на хардуера и подобренията на скоростта, той употребява ''системна архитектура'' вместо ''машинна организация''.
Впоследствие Брукс пише в книгата ''„Planning a Computer System: Project Stretch, ed. W. Buchholz“'', 1962:
{{Quote|Компютърната архитектура, както и другата, е изкуството да се определят нуждите на ползвателя спрямо структурата и тогава тя да се проектира така, че да отговори на тези нужди доколкото е възможно по-ефективно в рамките на икономическите и техническите ограничения|F. Brooks|''„Planning a Computer System: Project Stretch, ed. W. Buchholz“''|оригинал = Computer architecture, like other architecture, is the art of determining the needs of the user of a structure and then designing to meet those needs as effectively as possible within economic and technological constraints.}}
Брукс участва и в разработката на серията компютри [[IBM System/360]] (днес [[IBM zSeries]]), в които под „архитектура“ се подразбира “това, което потребителят трябва да знае”.
Първите компютърни архитектури са направени на хартия и след това директно вградени в хардуера.<ref>ACE претърпява седем преработки на хартия за година, преди започването на работа по прототипа през 1948. [B. J. Copeland (Ed.), "Alan Turing's Automatic Computing Engine", OUP, 2005, p. 57]</ref>
По-късно прототипите на компютърни архитектури се изграждат въз основа на т.нар. [[Transistor–Transistor Logic ]] (TTL) - такива са прототипите на Motorola 6800 и PA-RISC, които се тестват, донастройват и тогава се вграждат хардуерно.
Към 1990-те обичайната практика е новите компютърни архитектури да се строят, тестват и донастройват в някоя съществуваща архитектура - симулатор.
== Източници ==
| |||