Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
=== Професионална кариера ===
Дисертацията на Иречек, озаглавена „[[История на българите (Константин Иречек)|История на българите]]“ (''„Dějiny národa Bulharského“''), е написана с подкрепата на много българи, между които и [[Марин Дринов]]. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). <ref>Jireček, K. (1876). ''Dějiny národa bulharského''. V Praze: Nákladem B. Tempského.</ref> <ref> {{Cite book |last=Jireček|first=Constantin |year=1876 |title= Geschichte der Bulgaren |publisher= F. Tempsky |place=Prag |url=http://archive.org/stream/geschichtederbu00jiregoog#page/n6/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref> <ref> {{Cite book |last=Иречек|first=Конст. |year=1878 |title= Істория болгар |translator= Ф. Брун, В. Палаузов |publisher= В. Априлов|place=Одесса |url=http://archive.org/stream/istoriiabolgarso00jire#page/n5/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref> <ref> {{Cite book |last=Иречек |first=Конст. |year=1886 |title= Историята на българите съчинение |translator= |publisher= Н.Д. Райнов и З. Бояджиев |place=Търново |url=http://archive.org/stream/istoriiatanablg00jiregoog#page/n5/mode/2up |accessdate=12-22-2012 }}</ref> Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
 
=== Политическа и творческа кариера ===
[[Файл:Konstantin Irecek History of the Bulgarians 1878.jpg|мини|240п|Корица на „История болгар“]]
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за [[София]], където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], оглавява министерството в [[Правителство на България (5)|правителството]] на [[Казимир Ернрот]] и [[Правителство на България (6)|правителството]] без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на [[Народна библиотека Кирил и Методий|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] в София.<ref name="ташев"/>
 
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на [[Българското книжовно дружество]] в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.
 
Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз [[Александър I Батенберг|Александър I]] през ноември 1883 г.<ref>[http://edinzavet.wordpress.com/projects/orders/zanaizk/ Медал „За наука и изкуство“, България] - www.edinzavet.wordpress.com</ref> Преди отпътуването си от София получава от Княза и [[Свети Александър (орден)|ордена "Св. Александър"]], III степен (август 1884).
 
През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във [[Виенския университет]]. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.<ref name="ташев"/>
 
=== Смърт ===
Константин Иречек умира във Виена на [[10 януари]] [[1918]] г.
 
Анонимен потребител