Джеймс Джордж Фрейзър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м + Нормативен контрол, допълнения в шаблона, + 2 категории
Ред 10:
| вложки = {{Личност/Учен | категория = антрополог
| област = [[Антропология]]
| образование = [[Глазгоуски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Кеймбриджки университет]]
| студенти =
| публикации = ''[[Златната клонка]]'' (1890)
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = [[Джак Гуди]]}}
}}
'''Джеймс Джордж Фрейзър''' ({{lang-en|Sir James George Frazer}}) e [[Шотландия|шотландски]] [[антрополог]], [[фолклорист]] и историк на религиите, представител на класическата [[Великобритания|британска]] [[антропология|социална антропология]], имащ голям принос в изследването на [[тотемизъм|тотемизма]], [[магия|магията]] и развитието на религиите в историята на човечеството. Автор на 12-томния труд ''[[Златната клонка]]'', систематизиращ материал върху примитивната [[магия]], [[митология]], [[тотемизъм]], [[анимизъм]], [[табу]], [[религия|религиозните вярвания]], [[фолклор]] и обичаи на различни народи.
 
== Биография ==
Джеймс Джордж Фрейзър е роден в [[Глазгоу]] на [[1 януари]] [[1854]] г. Фрейзър е най-голямото от четирите деца в семейството на фармацевт. Родителите му са част от Свободната шотландска църква, консервативна религиозна група, която се отделя от официалната презвитерианска Шотландска църква през 40-те год.години на [[19 век]]. Израства в атмосфера на дълбока набожност, която (както сам пише по-късно) съвсем не считал за угнетяваща.
 
Постъпва в [[Глазгоуски университет|Глазгоуския университет]] на възраст от 15 години (нещо обичайно за онези времена). Получава образование в специалността „[[юриспруденция]]“ (1869-1874 г.). В мемоарите си споменава, че по онова време с него се случват три важни неща - до края на живота си се увлича по класическите езици и литература, разбира, че светът се управлява от система неизменни природни закони и безболезнено губи религиозната вяра от детството си.
 
Прочитайки книгата на [[Едуард Бърнет Тайлър]] ''Примитивната култура'' (1871 г.) решава да изучава [[антропология]]. Фрейзър счита, че шотландското образование дава по-разностранна подготовка от английското, но въпреки това нивото не е достатъчно и постъпва в [[тринитиТринити Колидж (Кеймбридж)|Тринити Колидж]], [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]], за да получи втора [[бакалавър|бакалавърска степен]]. Става ученик на [[Уилям Робъртсън Смит]] и през 1874-1879 г. изучава класическа филология, [[философия]] и [[право]]. Работи в [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]] от 1879 г. до края на живота си, а от 1907 г. е [[професор]] по [[антропология|социална антропология]].
 
През 1896 г. Фрейзър се жени за Елизабет (Лили) Гроув, която е с френски произход; вдовица с две деца, принудена от бедност да стане писателка. Елизабет е автор на важно изследване върху историята на танца и множество пиеси, използвани за обучение. Убедена е, че научната общност не оценява достатъчно заслугите на Фрейзър, който напълно съответства на стереотипа за учен - срамежлив и неразговорлив. Организира неговите работи да бъдат преведени на френски, и така той става известен във [[Франция]] след [[Първата световна война]]. През 1907 г. Фрейзър става член на съвета на [[Тринити Колидж (Кеймбридж)|Тринити Колидж]], а в 1907-1908 г. е [[професор]] по [[антропология|социална антропология]] в Ливърпулския университет. Получава най-високи академични награди и в 1914 г. е произведен в [[рицар|рицарско звание]]. Става член на Кралското общество през 1920 г.
Ред 37:
Като кабинетен учен той почти никога не напуща пределите на [[Великобритания]]. Практически не е пребивавал другаде освен в [[Гърция]] и [[Италия]], a голямата част от фактическия материал получава от мисионери и чиновници на [[Британска империя|Британската империя]], живеещи в колониите, използвайки нарочен въпросник.
 
Фрейзър започва да пише благодарение на своя приятел и учител [[Уилям Робъртсън Смит]], който е редактор на ''[[Енциклопедия Британика]]'' и му предлага сътрудничество. Статиите до буква „О“ били дадени под печат, и той започнал да работи върху такива след буква „P“, ставайки автор на важни статии като „[[Табу]]“ и „[[Тотем]]“. Първата му книга ''Тотемизмът'' излиза в 1887 г. Най-известният труд на Фрейзър, донесъл му световна известност, е ''[[Златната клонка]]'' (публикуван за първи път през 1890 г.). Книгата дава и паралел между древните култури и ранното християнство. Трудът е разширен до 12 тома през следващите 25 години.
 
Фрейзър прилага теорията за еволюция към [[антропология|антропологията]] и въвежда три стадия на развитие на човечеството - [[магия]], [[религия]], [[наука]].<ref>Томас Хиланд Ериксън и Фин Сиверт Нилсен, ''История на антропологията'', София, Арго Пъблишинг, 2006, ISBN 954-328-054-1, стр. 41.</ref> Според него [[магия|магията]] предшества [[религия|религията]] и почти напълно изчезва с нейната поява. При „[[магия|магическият]]“ стадий на своето развитие хората вярвали в своите способности да променят по [[магия|магичен]] път заобикалящия свят. По-сетне господстваща става идеята, че светът се подчинява на [[бог|богове]] и свръхестествени същества. При третия стадий човекът се отказва и от тази идея. Преобладаваща става вярата с това, че светът се управлява не от [[бог|богове]], а от „законите на природата“, които може да бъдат опознати и управлявани.
 
Трудовете на Фрейзър вдъхновяват френскиятфренския историк [[Рене Жирар]] при изграждането на теорията за „миметическото желание“ и „козелът„жертвения на отпущението“козел“. [[Зигмунд Фройд]], [[Карл Густав Юнг]] и [[Ерих Нойман]] също търпят неговото влияние. Материали от произведенията на Фрейзър, посветени на символния цикъл на живот, смърт и възраждане, широко се използват в литературата и изкуството в периода, последвал [[Първата световна война]]. Например, загатванеотпратки към книги на Фрейзър се откриваоткриват в ''[[Пустата земя]]'' на [[Т. С. Елиът]].
 
== Библиография ==
Ред 72:
 
{{Превод от|ru|Фрэзер, Джеймс Джордж| 91.139.194.133}}
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Фрейзър, Джеймс Джордж}}
[[Категория:Британски антрополози]]
[[Категория:Британски писатели]]
[[Категория:Кеймбриджки университет]]
[[Категория:Личности (Глазгоу)]]