Здравко Манолов: Разлика между версии

'''Здравко Христов Манолов''' е български [[композитор]] и музикален педагог, [[професор]]. Син е на композитора [[Христо Манолов]] и е внук на композитора и [[диригент]] [[Емануил Манолов]].<ref name="геб">{{Геб|7|2710}}</ref><ref name="СБК">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ubc-bg.com/bg/composer/215 | заглавие = Здравко Манолов | достъп_дата = 11.08.2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Съюз на българските композитори | език = bg | цитат = }}</ref>

Роден е в [[Пловдив]] на [[5 август]] [[1925]] г. Завършва [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]], специалност композиция при [[Парашкев Хаджиев]], през [[1952]] г. От 1952 г. е асистент по [[полифония]]. От [[1968]] г. е композитор на мъжки хор „[[София (хор)|София]]“. През [[1970]] г. е избран за професор. От [[1972]] г. преподава и във [[Висш музикално-педагогически институт|Висшия музикално-педагогически институт]]. През [[1978]] г. завежда катедрата по теория на музиката в Българската държавна консерватория, а през [[1979]] г. е заместник-[[ректор]]. Почива на [[25 септември]] [[1983]] г. в [[Ню Йорк]] по време на концертно турне.<ref name="геб"/><ref name="СБК"/>

Здравко Манолов пише произведения за [[симфоничен оркестър|симфоничен]] и духов оркестър, камерно-инструментални творби., сюити за камерен оркестър, хорови песни. Обработва народни песни. Автор е на една от най-известните български песнипесните за мъжки хор „Тъпан бие“ и „Дилмано, Дилберо“. През [[1960]] г. е издадено теоретичното му изследване ''„Теория и употреба на аугментацията в полифонията“''.<ref name="геб"/><ref name="СБК"/>