Димитър Петков: Разлика между версии

Димитър Петков е роден в село [[Башкьой]], [[Тулча]]нско, но произхожда от род на изселници от село [[Войнягово]], [[Карловско]]. През 1875 заминава за [[Румъния]], а година по-късно участва в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] в четата на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]]. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е доброволец в Първа дружина на [[българското опълчение]], участва в боевете при Свищов, [[Стара Загора]] и [[Шипка (проход)|Шипка]]. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка.<ref name="ташев">{{ташев|358-359}}</ref> За храбростта си е награден с [[Георгиевски кръст]] за храброст, връчен му лично от император [[Александър II (Русия)|Александър II]].▼

След войната Димитър Петков е чиновник в министерството на вътрешните работи. Като привърженик на [[Либерална партия|Либералната партия]] той се противопоставя на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], за което е осъден и остава в затвора от [[1882]] до [[1884]]. След освобождаването му става близък сътрудник на [[Стефан Стамболов]] и се присъединява към създадената от него през [[1886]] Народнолиберална партия.▼

През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 са канализирани над 80% от улиците.<ref name=nkia/>▼

Наред с размаха на развитие на градската инфраструктура, обаче Димитър Петков безпощадно и невежествено се отнася към старините на София. По изричното му разпореждане са безвъзвратно разрушени шест средновековни църкви със [[стенопис]]и.<ref>[http://svetimesta.com/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8/%D0%97%D0%B0%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B5 Загубените софийски храмове]</ref>▼

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз [[Фердинанд I]]. През следващите години той издава сатиричния вестник „Свирка“, за което получава прозвището ''Свирчо''.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 104-116 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> След смъртта на [[Димитър Греков]] през [[1901]] оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на [[Рачо Петров]] ([[1903]]-[[1906]])▼

Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал в качеството си на вътрешен министър Фонда за подпомагане на бежанците от [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]], Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в [[Българска народна банка|Българската народна банка]]. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през този период.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 208 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref>▼

В края на 1906 Петков застава начело на [[Правителство на България (27)|правителството]].<ref name="ташев"/> През декември е обявена обща [[стачка]] в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията, за да не се прекъсне работата на железопътния транспрот.<ref name="марков"/>▼

Друго значително събитие през няколкото месеца на това правителство е [[Университетска криза (1907)|Университетската криза]]. През януари 1907 г. студентите освиркват [[Фердинанд I|княз Фердинанд]] при откриването на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за шест месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.<ref name = blagov/>▼

Към 17 часа на [[11 март]] (26 февруари стар стил) [[1907]] година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до [[къща на Сърмаджиев|къщата на Сърмаджиев]] на булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ в [[София]], като при атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието [[Никола Генадиев]]. Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от [[Българска земеделска банка]], с подбудителството на хора от редакцията на свързания с [[Народна партия|Народната партия]] вестник „[[Балканска трибуна]]“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.<ref name="марков"/>▼