Северна Корея: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 90.154.138.158 (б.), към версия на Panzer |
|||
Ред 92:
[[Картинка:KoreanWar Hungnam.jpg|ляво|мини|Американски бомбардировки над [[Хъннам]], декември 1950]]
Още през август 1945 Военният департамент на САЩ, без да се консултира
На 25 юни 1950 КНДР напада Република Корея под предлог, че я освобождава от марионетно правителство. Така се слага началото на [[Корейска война|Корейската война]]. Под бързата и масирана офанзива на [[Корейската народна армия]], южнокорейският режим и войска рухват в рамките на няколко дни. САЩ и редица техни съюзници обаче се включват във войната през есента на 1950 под знамето на [[ООН]], а стотици хиляди китайски „доброволчески войски“ се включват на страната на Севера. През 1951 фронтовата линия се стабилизира около 38-мия паралел, и в следващите две години се водят дълги сражения без съществен резултат.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 44</ref> На [[27 юли]] [[1953]] г. е подписано примирие между ООН, Корейската народна армия и Народната доброволческа армия на Китай.<ref>[http://news.findlaw.com/hdocs/docs/korea/kwarmagr072753.html Онлайн препис на документа за примирие]</ref> Въпреки това официален мирен договор и до днес няма, териториалните промени след войната са нищожни, а жертвите са милиони. Северна Корея е буквално срината от непрестанните бомбардировки и на територията ѝ почти не оцеляват съвременни за тогава сгради.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 45</ref>
Ред 100:
Възстановяването от войната е бързо и динамично, благодарение на различни петгодишни, шестгодишни и седемгодишни планове.<ref name="FAS">[http://www.fas.org/nuke/guide/dprk/target/industry.htm Федерация на Американските Учени – индустрията на Северна Корея]</ref> Икономическото развитие набляга на тежката промишленост и следва сталинисткия модел на затворена икономика.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 45</ref> Между 1966 и 1969 избухват редица малки погранични конфликти между войници от Корейската народна армия и въоръжените сили на Република Корея. Сближаването между САЩ и Китай обаче значително подобрява отношенията между двете Кореи.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 55</ref> Постепенно Северна Корея се превръща в една от влиятелните членки на [[Движение на необвързаните страни|Движението на необвързаните страни]]. До 1976 КНДР поддържа равенство в икономическо отношение с Юга; в това десетилетие почти 40% от външната ѝ търговия е със страни извън [[Източния блок]]. Модернизирането на страната със западни и японски технологии обаче я оставя в дълг, и през 1980-те Северна Корея вече е изостанала от южната си съседка и системно се проваля в изпълнението на плановете.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 46–49</ref> В тези години международната атмосфера отново се изостря. Разпадът на Източния блок довежда до сериозна криза във външната политика на КНДР, тъй като почти всички нейни досегашни съюзници, включително Китай, започват да изграждат отношения с Южна Корея.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 56</ref>
На [[8 юли]] [[1994]] Ким Ир Сен умира внезапно на 83-годишна възраст, а властта е поета от [[Ким Чен Ир]]. До 1997 Северна Корея претърпява серия от тежки природни бедствия, които сриват икономиката и довеждат до масов глад. Правителството затяга още повече контрола върху населението и дава приоритет на военната машина с цел да предотврати рухването на страната и да запази политическата система. Ким Чен Ир и се среща с държавния глава на Южна Корея [[Ким Те Чжун]] през 2000 година, което отбелязва подобряване на отношенията между двете страни. Същата година в Пхенян се провежда и среща на високо ниво между Ким Чен Ир и [[Мадлин Олбрайт]], в резултат на която се постига замразяване на ракетно-ядрената програма на КНДР. Твърдолинейната политика на [[Джордж Уокър Буш]] обаче слага край на политическото затопляне. През 2005 година Северна Корея се обявява за [[Ядрени сили|ядрена сила]],<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 57–58</ref> и провежда ядрен опит на следващата година. На 17 декември 2011 [[Ким Чен Ир]] почива от инфаркт.<ref>{{http://www.dnes.bg/world/2011/12/19/pochina-kim-chen-ir.146812 Почина Ким Чен Ир}}</ref> Властта е наследена от най-малкия му син, [[Ким Чен Ун]]. Според проучване на [[Световната банка]], вътрешната стабилност на страната се подобрява след идването на Ким Чен Ун.<ref>{{cite web|url=http://english.yonhapnews.co.kr/national/2013/09/25/16/0301000000AEN20130925003200315F.html|title=N. Korea more politically stable after power shift: World Bank|publisher=Йонхап|date=25 септември 2013|accessdate=23 ноември 2013}}</ref> Под неговото ръководство е започнало изместването на властовите центрове от армията към партията.<ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/2013/11/23/us-korea-north-kim-insight-idUSBRE9AM0CF20131123|title=Insight: Kim Jong Un, North Korea's master builder|publisher=Reuters|date=23 ноември 2013|accessdate=23 ноември 2013}}</ref> Въпреки това продължават споровете около изключително лошото състояние на човешките права<ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/2013/06/04/us-korea-north-defectors-idUSBRE95318W20130604|title=New generation of defectors expose North Korean abuses|publisher=Ройтерс|date=4 юни 2013|accessdate=29 ноември 2013}}</ref> и ракетно-ядрената програма на КНДР.
== Население ==
Ред 106:
[[Image:Pyongyang 100th Year Kim Il Sung Birthday Celebrations 08.jpg|мини|Севернокорейски железопътни работници в Пхенян, 2012 г.]]
Населението на Северна Корея е едно от най-хомогенните в етнически и езиков аспект, като над 99% от населението са етнически [[корейци]]. Съществуват и много малки [[Хан (народ)|китайски]] и [[японци|японски]] общности. Според последни изчисления населението възлиза на 24 720 407 души, на 50-то място в света.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn®ionCode=eas&rank=50#kn|title=North Korea population rankings|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=22 декември 2013}}</ref> Средната продължителност на живота е 69,5 години, на 155-то място в света;<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2102rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn®ionCode=eas&rank=155#kn|title=North Korea life expectancy rankings|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=22 декември 2013}}</ref> детската смъртност е 25,3 случая на 1000 новородени.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2091rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn®ionCode=eas&rank=76#kn|title=North Korea infant mortality rate ranking|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=22 декември 2013}}</ref> Гъстотата на населението е 189 души на km²,<ref name="Doikov22">Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 22</ref> като 40% от населението е градско, а 60% – селско. Прирастът на населението е положителен – 0,53% на година,<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2002rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn®ionCode=eas&rank=149#kn|title=North Korea population growth ranking|publisher=[[CIA World Factbook|accessdate=22 декември 2013}}</ref> Очакванията през 20 век са били, че до 2010 година населението ще достигне 28,5 милиона души, но това не се случва поради глада през 1990-те години. Тогава от глад и болести загиват над 1 милион души, или 5% от населението на страната. Допълнителни фактори за
Единственият официален език е [[корейски език|корейският]]. Той е традиционно разделен на два основни говора: пхенянският, който се използва в КНДР, и сеулският.<ref>[http://www.translation-services-usa.com/korean_dialects.shtml Говори] ''The standard language (Pyojuneo or Pyojunmal) of South Korea is based on the dialect of the area around Seoul, and the standard for North Korea is based on the dialect spoken around P'yongyang''</ref> В различните провинции се говорят разнообразни диалекти, някои от които не са взаимно разбираеми. Писменият език използва азбуката [[хангъл]] (наричана ''чосонгъл'' в КНДР).<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7</ref>
Ред 118:
Северна Корея често е обвинявана от редица международни организации в системни нарушения на [[права на човека|човешките права]], включително мъчения и управление на мрежа от затворнически лагери.<ref name="BBCHR">{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-24122854|title=North Korea: UN rights probe shows 'unspeakable atrocities'|publisher=[[BBC News]]|date=17 септември 2013|accessdate=24 декември 2013}}</ref> Въпреки членството на страната в четири ключови международни споразумения за човешките права и гарантирани в конституцията права на човека, правителството не позволява съществуването на политическа опозиция, [[свобода на словото]], свобода на вероизповеданията и практикува колективно наказание за антидържавни престъпления.<ref name="HRW">{{cite web|url=http://www.hrw.org/world-report/2013/country-chapters/north-korea|title=North Korea Human Rights Report, 2013|publisher=[[Human Rights Watch]]|accessdate=24 декември 2013}}</ref>
Северна Корея широко прилага [[смъртно наказание]], като между 2007 и 2012 са били екзекутирани 105 души.<ref>{{cite web|url=http://www.theguardian.com/news/datablog/2011/mar/29/death-penalty-countries-world#|title=Death penalty statistics, country by country|publisher=The Guardian|date=12 април 2013|accessdate=11 ноември 2013}}</ref> Екзекуцията се осъществява чрез [[разстрел]], основно за антидържавни престъпления и „престъпления срещу народа“: измяна ([[шпионаж]] и дезертиране), [[тероризъм]], планиране на [[преврат]] и „осуетяване на освободителното движение“.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 274</ref> Правната им дефиниция обаче е неясна и приложението им е субективно. Смъртно наказание е било прилагано за кражба на кабели, измама, [[контрабанда]],
== Държавно управление ==
Ред 135:
Кабинетът е върховен орган на [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] и се състои от министър-председател ([[Пак Пон-чжу]]), трима вицепремиери, 30 министри, двама председатели на кабинетни комисии, главен секретар на кабинета, президентите на Академията на науките и Централната банка, и директорът на Централното статистическо бюро. Освен трийсетте граждански министерства, има и 31-во – Министерство на народните въоръжени сили, което е пряко подчинено на ДКО.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 200</ref> Най-висшата инстанция на [[съдебна власт|съдебната власт]] е Централния съд, на който са подчинени областни, общински и местни народни, военни и железопътни съдилища. Подобно на останалите власти, на теория прокурорите и съдиите се назначават от Върховното народно събрание, но на практика те се избират от КРП.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 201</ref>
''Де юре'' държавен глава на страната е президентът на
=== Външна политика ===
Ред 203:
Транспортната мрежа в Северна Корея е добре развита, но остаряла. През 1990 година в страната е имало около 30 000 km пътища, от които едва около 1700 [[асфалт]]ирани. Вследствие на природните бедствия в средата на 90-те пътната инфраструктура е силно засегната, и днес пътищата са с обща дължина от 25 554 km, от които 724 km асфалтирани.<ref name="CIAT">[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/kn.html#Trans CIA – The world Factbook. Korea, North – Transport]</ref> Най-голямата и добре поддържана магистрала е от [[Пхенян]] до [[Уънсан]], с дължина от около 200 km. Широко застъпен е железопътният транспорт. Железопътната мрежа е с дължина 5235 km, от които 3500 km са електрифицирани.<ref name="CIAT" /> Заради големите запаси от въглища в страната все още се използват парни [[локомотив]]и, за транспорт на стоки и пътници. Множеството реки, които текат през КНДР улесняват евтиния воден транспорт. Общата дължина на водните пътища е 2250 km.<ref name="CIAT" />
Основни пристанища са градовете [[Хамхън]], [[Чхънджин]], [[Кимчхък]], [[Хечу]] и [[Нампхо]]. Броят на летищата е 78, а на вертолетните площадки – 23. Основен въздушен превозвач е държавната компания Ер Корьо, с редовни полети до [[Москва]], [[Пекин]], [[Бангкок]], [[Макао]] и [[Владивосток]]. Градският транспорт е най-развит в столицата, където населението се придвижва с [[трамвай|трамваи]], [[тролейбус]]и и [[метро (транспорт)|метро]]. Заради недостига на гориво [[автобус]]ите са използват рядко, но тролейбусната мрежа е редовна и бива напълно модернизирана през 2010. Автомобилите също са рядкост, но [[велосипед]]ите са се превърнали в
[[Файл:Hamhung cyclist.jpg|мини|дясно|190п|Велосипедист с мобилен телефон в Хамхън]]
| |||