Уикипедия

Правителство на Казимир Ернрот: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 5:
| знаме = Flag of Bulgaria.svg
| знаме-рамка = true
| снимка = [[Файл:Johann Casimir Ehrnrooth.jpg|90п]]
| описание =
| министър-председател = [[Казимир Ернрот]]
Ред 13:
| избори =
| избрано-от = [[Александър I Батенберг]]
| сформирано = [[27 април/[[нов стил|9 май]] [[1881]]<ref name="bdis-ern">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските„Българските държавни институции 1879–19861879–1986“]. Енциклопедичен справочник.] София 2008 г. (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 02.03. март 2015 г.)</ref>
| разпуснато = 1 юли/[[нов стил|131 юли]] [[1881]]<ref name="bdis-ern"/>
| предишно = [[Правителство на България (4)|Правителство на ПеткоП. Каравелов]]
| следващо = [[Правителство на България (6)|правителство без министър-<br>председател]]
}}
{{стар стил}}
'''Правителството на Казимир Ернрот''' е петото правителство на [[Княжество България]], назначено с държавенУказ преврат№ през287 от [[27 април]] [[1881]] годинаг.<ref сname="Gazette">Указ цел№ суспендиране287 наот [[Търновската27 конституция]]април и1879 установяванег., наобнародван [[Режимв на„Държавен пълномощията|личенвестник“, режим]]бр. на1 [[Князот на28 България|княз]]юли [[Александър1881 Батенберг]]г.</ref>.
 
== СъставПолитика ==
В образувание на [[27 април]] [[1881]] г. кабинет, ръководен от ген. Казимир Ернрот, влизат привърженици на монарха. Целта на правителството е да подготви условията за отмяна на [[Търновската конституция]] и концентриране на цялата власт в ръцете на [[Александър I Батенберг]]. Страната е разделена на пет области, ръководени от извънредни („черезвичайни“) комисари. На [[11 май]] [[1881]] г. монархът обявява официално условията си, за да остане на трона: извънредни пълномощия за седем години и управление посредством укази; гласуваният през 1881 г. бюджет да бъде в сила и за 1882 г. и преди изтичането на седемте години Велико народно събрание да преразгледа конституцията въз основа на създадените учреждения и придобитият опит.
Въпреки че основната политическа сила зад преврата е [[Консервативната партия]], правителството на Ернрот включва в състава си само представители на сваленото [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|либерално правителство]] и политически необвързани лица. Военното и вътрешното ведомство са съсредоточени (наред с министър-председателския пост) в ръцете на руския генерал [[Казимир Ернрот]].<ref>{{ташев}}</ref>▼
 
Непосредствено преди свикването на Великото народно събрание чрез княжески указ са организирани военни съдилища, които да се занимават с „престъпленията на органите на [[изпълнителна власт|изпълнителната]] и [[законодателна власт|полицейстката власт]], имащи характер на възбуждение, на метеж и неподчинение на законно установените власти“.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Казимир Ернрот]]||военен}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Никола Стойчев (политик)|Никола Стойчев]]||}}▼
{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Казимир Ернрот]]|(упр.)|военен}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Михаил Сарафов]]||}}▼
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Георги Желязкович]]||Консервативна партия}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Порфирий Стаматов]]||}}
{{министър2|[[военен министър|военен]]|[[Казимир Ернрот]]||военен}}
{{министър2 край}}
 
Тежките присъди, предвиждани с Указа, парализират административната и полицейската власт, както и либералния печат. При тези условия правителството и монархът постигат пълно победа в изборите за [[II Велико народно събрание|ВНС]] през 1881 г. При откриване му в [[Свищов]] не са допуснати и малкото избрани либерали. Конституцията се отмененя, исканията на княза са изпълнени, в страната е въведен т.нар. [[Режим на пълномощията]]. Идеята за отменяне на конституцията е одобрена от [[Велики сили|Запада]] и [[Русия]]. Нейните комисари в [[България]] се превръщат в проводници на княжеската политика. По-голямата част от българското население се обявява против преврата и отмяната на конституцията. Рязко спада популярността на княза, засилват се русофобските настроения. Непосредствено след като приключва работата на ВНС, правителството на ген. Казимир Ернрот подава оставка.<ref>Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. „Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението“. София, Издателство на ОФ, 1972 г. с. 56-59, 81, 86-90, 95-96</ref>
=== Промени от 29 април/[[нов стил|11 май]] [[1881]] ===
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Константин Иречек]]<ref name="bdis-ern"/>|(упр.)|}}
{{министър2 край}}
 
== ПолитикаСъставяне ==
▲Въпреки че основната политическа сила зад преврата е [[Консервативната партия]], правителството на Ернрот включва в състава си само представители на сваленото [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|либерално правителство]] и политически необвързани лица (граждански експерти). Военното и вътрешното ведомство са съсредоточени (наред с министър-председателския пост) в ръцете на руския генерал [[Казимир Ернрот]].<ref>{{ташев}}</ref>
 
=== Кабинет ===
В условията на враждебност от страна на част от местната администрация (назначена от управлявалите доскоро либерали), Ернрот управлява с помощта на извънредни („чрезвичайни“) комисари, снабдени от княза с диктаторски пълномощия. С репресии над [[Либерална партия|либералите]], правителството осигурява победата на княза и консерваторите в изборите за [[II Велико народно събрание]]. Подава оставка веднага след като събранието упълномощава Батенберг да управлява седем години без да се съобразява с конституцията.<ref>Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 56-59, 81, 86-90, 95-96</ref>
Сформира се от следните 4 нови министри и 1 от предишното правителство<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 23-24 ISBN 954-528-790-X</ref>.
 
{| class="wikitable" style="width:65%; text-align:left"
|-
!
! име
! министерство
! партия
|-
| style="background:#EEEEEE;" |
| [[Казимир Ернрот]] (упр.)<sup>1</sup>
 
| [[министър-председател на България|министър-председател]], [[Военно министерство|военен]] и [[Министерство на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]
| <center>военен</center>
|-
| style="background:#EEEEEE;" |
| [[Порфирий Стаматов]]
 
| [[Министерство на правосъдието|правосъдие]]
| <center>независим</center>
|-
| style="background:#B284BE;" |
| [[Георги Желязкович]]
 
| [[Министерство на финансите|финанси]]
| <center>[[Консервативна партия]]</center>
|-
| style="background:#EEEEEE;" |
| [[Никола Стойчев]]
 
▲{{министър2| [[министърМинистерство на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Никола Стойчев (политик)|Никола Стойчев]]||}}
| <center>независим</center>
|-
| style="background:#EEEEEE;" |
| [[Михаил Сарафов]]
 
| [[Министерство на народното просвещение на България|народно просвещение]]
| <center>независим</center>
|-
| style="text-align:left;" colspan="7"| – <sup>1</sup>: (упр.) министър на вътрешните работи
|-
|}
 
=== Промени в кабинета ===
==== от 29 април 1880 ====
След промените от 29 април народното просвещение оглавява:
{| class="wikitable" style="width:43%; text-align:left"
|-
!
! име
! министерство
! партия
|-
| style="background:#EEEEEE;" |
| [[Константин Иречек]]<ref name="bdis-ern"/> (упр.)
 
▲{{министър2| [[министърМинистерство на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Михаил Сарафов]]||}}
| <center>независим</center>
|-
|}
 
== Събития ==
* 27 април 1880 – Княз Александър Батенберг сваля от власт Либералната партия и назначава кабинет начело с Ернрот.<ref name="statelova-ernrot">Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 27-29</ref>
* 14 и 21 юни 1881 – Избори за [[Велико народно събрание]], съпроводени с насилие и фалшификации в много райони.<ref name="statelova-ernrot"/>
* 1 юли 1881 – Свиканото в [[Свищов]] [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] гласува пълномощията, искани от княза.<ref name="statelova-ernrot"/>
 
== Външни препратки ==▼
== Източници ==
* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4194&Level=3 Превратът] (глава от С. Радев, Строителите„Строителите на съвременна БългарияБългария“, том 1, достъп от Българска дигитална библиотека „Словото“, 02.03. март 2015 г.)▼
 
== Литература ==
* {{ташев}}
<references />▼
 
== Бележки ==
▲== Външни препратки ==
▲<references />
▲* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4194&Level=3 Превратът] (глава от С. Радев, Строителите на съвременна България, том 1, достъп от Българска дигитална библиотека „Словото“, 02.03.2015)
 
{{Правителства на България}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_Казимир_Ернрот“.