Уикипедия

Правителство на България (1881 – 1882): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
стар/нов стил за датите на съставяне и разформироване
мРедакция без резюме
Ред 15:
| сформирано = [[1 юли]] [[1881]]
| разпуснато = [[23 юни]] [[1882]]<ref name="bdi-rp">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 08.03.2015)</ref>
| предишно = [[Правителство на Казимир Ернрот|Правителство на К. Ернрот]]
| следващо = [[Правителство на Леонид Соболев|Правителство на Л. Соболев]]
}}
{{стар стил}}
'''Правителството на България''' оте периодашестото [[юли]]правителство на [[1881Княжество България]], –назначено с Указ № 565 от [[юни1 юли]] [[18821881]] годинаг.<ref еname="Gazette">Указ единственото№ българско565 правителствоот без1 [[министър-председател]]юли 1881 г., Ръководенообнародван ев „Държавен вестник“, бр. 47 от 10 юли 1881 г.</ref>. и се ръководи пряко от княз [[Александър I Батенберг]] в условията на така наречения „[[Режим на пълномощията]]“. Това е единственото българско правителство без [[министър-председател]].
 
== Политика ==▼
Непосредствено след като [[II Велико народно събрание]] приключва работата си, е образуван нов кабинет без [[министър-председател]]. в който водеща роля имат консерваторите и руските генерали. Князът умело използва офицерите и руското влияние, за да утвърди позициите си след преврата.
 
По време на едногодишното си управление правителството провежда редица конструктивни реформи: Министерството на външните работи/дела/ и изповеданията е преустроено в по модерен европейски образец, образуван е [[Държавен съвет на Княжество България|Държавен съвет]] (приема се проектът на либералите за изборност на част от членовете му), [[милиция|жандармерия]]та преминава под властта на Военното министерство. Организирана е комисия за разрешаване на чифликчийския въпрос, одобрени са правила за строежа на частни здания, назначена е Комисия за изпълнение, допълнение и привеждане в ред на съдопроизводството. Изработени са първите учебни програми и устав на Педагогическото училище.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}
 
Правителството провежда безкомпромисна политика спрямо политическите си противници. Водачите на [[Либералната партия]] Драган Цанков и [[Петко Славейков]] са интернирани, направена е добавка към „Закона за печата“, предвиждаща да се иска разрешение на МВР/Д/ за издаването на [[вестник]]. Одобрен е закон, който затруднява свикването на протесни събрание и [[митинг]]и. Разпуснат е ''Опълченският комитет''. Подготвя се нов закон за чиновниците, издадени са правила за водене на статистиката, за пощите и [[телеграф]]ите, за реорганизиране на финансовото министерство и събирането на „беглика“ и „арчима“ (вид данъци), приет е „Закон за окръжните и околийските началници“.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}
 
Разрешаването на проблеми, свързани с [[железопътен транспорт|железопътния транспорт]], заемат водешо място във [[външна политика|външната политика]] на кабинета. Консерваторите застават за изгодния за националните нинтереси проект на френската фирма „Шестбан“ за строителството на българската железопътна мрежа. Руските генерали и дипломатическият агент Хитрово поддържат офертата на руската фирма „Гинсбург-Струве“. Разногласията в кабинета по железопътния въпрос обтягат българо-руските отношения. Опитите за стабилизиране на вътрешнополическата обстановка в странта чрез образуването на нов коалиционен кабинет с участието на умерените либерали на Драган Цанков и консерваторите завършват без успех.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}
 
Противоречията между двете групировки по отношение на Режима на пълномощията се оказват непреодолими. За да се разреши кризата, княза за пореден път използва авторитета на Русия и на 15 април 1992 г. при посещението си в Петербург успява да убеди император Александър III да отзове дипломата Хитрово и да изпрати в България руския генерал Леонид Соболев, който да оглави новия кабинет.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}
 
== Съставяне ==
Кабинетът, оглавен от [[Александър I Батенберг]], е образуван от представители на [[Консервативната партия]] и руски генерали начело на военното министерство и вътрешните работи.
 
=== Кабинет ===
Сформира се от следните 6 министри<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 25-28 ISBN 954-528-790-X</ref>.
 
== Състав ==
Правителството е съставено на 1/[[нов стил|13 юли]] 1882 година от руски офицери, [[Консервативна партия|консерватори]] и партийно необвързани служители<ref>{{ташев}}</ref>:
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[военен министър|военен]]|[[Владимир Крилов]]||военен}}▼
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Константин Стоилов]]|(упр.)|Консервативна партия}}▼
{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Арнолд Ремлинген]]|(упр.)|военен}}▼
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Константин Иречек]]||}}▼
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Георги Желязкович]]||Консервативна партия}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Георги Теохаров]]||}}
▲{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Константин Стоилов]]|(упр.)|Консервативна партия}}
▲{{министър2|[[военен министър|военен]]|[[Владимир Крилов]]||военен}}
▲{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Константин Иречек]]||}}
▲{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Арнолд Ремлинген]]|(упр.)|военен}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени отв 30 юли/[[нов стил|11 август]] [[1881]]кабинета ===
==== от 30 юли 1881 ====
След промените от 30 юли външните работи и изповеданията оглавява:
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Георги Вълкович]]||Консервативна партия}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от 31 декември 1881/[[нов стил|12 януари 1882]] ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Григор Начович]]||Консервативна партия}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от 12/[[нов стил|2415 април]] [[1882]] ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[военен министър|военен]]|[[Иван Лесовой]]|(упр.)|военен}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от 21 юни/[[нов стил|3 юли]] [[1882]] ====
До изтичане на мандата на правителството военното министерство се оглавява от генерал:
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[военен министър|военен]]|[[Александър Каулбарс]]||военен}}
{{министър2 край}}
 
▲== Политика ==
Правителството използва княжеските пълномощия за подобрения в държавното управление, но усилията му са неутрализирани от изострянето на вътрешнополитическите борби с [[Либерална партия|привържениците]] на суспендираната [[Търновска конституция]].{{hrf|Стателова|1999|30-32}} Поради невъзможност да се справи с тях, на 23 юни/[[нов стил|5 юли]] 1883 година князът съставя [[Правителство на Соболев|нов кабинет]] начело с офицери от руския генерален щаб.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}
 
== Събития ==
Line 64 ⟶ 79:
* 21 февруари 1882 – Бунт на опълчението в [[Кнежа]] и няколко [[Оряхово|раховски]] села срещу консерваторите.{{hrf|Димитров|1972|129}}
 
== ИзточнициЛитература ==
* {{cite book | last = Димитров | first = Илчо | year = 1972 | title = Князът„Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението.Освобождението“ | publisher = Издателство на ОФ„ОФ“ | location = София}}
* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История„История на БългарияБългария“. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7}}
* {{ташев}}
 
== Бележки ==
{{бел2}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_България_(1881_–_1882)“.