Уикипедия

Правителство на Драган Цанков 3: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 9:
| министър-председател = [[Драган Цанков]]
| държавен-глава = [[Александър I Батенберг]]
| партия = [[ЛибералнаПрогресивнолиберална партия]] (цанковисти)
| вид =
| избори =
| избрано-от = [[Александър I Батенберг]]
| сформирано = [[311 декемвриянуари]] [[1883]]
| разпуснато = [[3029 юни]] [[1884]]
| предишно = [[Правителство на България (8)|Правителство на ДраганД. Цанков (II)]]
| следващо = [[Правителство на България (10)|Правителство на Петко Каравелов (II)]]
}}
 
{{стар стил}}
Третото '''правителство на Драган Цанков''' е девето правителство на [[Княжество България]], назачено с указ № 1 от [[1 януари]] [[1883]] г.<ref name="Gazette">Указ № 1 от 1 януари 1883 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 5 януари 1883 г.</ref> на княз [[Александър I Батенберг]].<ref name="statelova41">{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 г. | title = „История на България“. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 41-43}}</ref>
 
== Политика ==
'''Правителството на Драган Цанков''', което управлява [[Княжество България]] от [[31 декември]] [[1883]] до [[30 юни]] [[1884]]<ref name="statelova41">{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 41-43}}</ref>, е сформирано непосредствено след края на [[Режима на пълномощията]] със задачата да успокои политическата обстановка в страната въз основа на конституционния компромис между [[Либерална партия|либерали]] и [[Консервативна партия|консерватори]], който предвижда създаване на двукамарна законодателна система и ограничаване на избирателното право. Управлението му протича при ескалация на конфликта между водачите на Либералната партия – министър-председателя [[Драган Цанков]] и бившия министър-председател [[Петко Каравелов]], който отказва да приеме конституционните промени от декември 1883 и поддържа княз [[Александър I Батенберг|Александър I]] срещу постъпките на руския дипломатически агент [[Александър Кояндер|Кояндер]]. Победата на каравелистите на парламентарните избори през май 1884 и неуспехът на опитите за помирение в партията водят до оставката на кабинета месец по-късно.<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | pages = 417-419, 425-429, 434}}</ref>
{{Основна|Правителство на Драган Цанков (1883)}}
На [[31 декември]] [[1884]] г. е образувано хомогенно правителство на умерените либерали. Основната задача, която новото правителство си поставя във вътрешната политика, е утвърждаването на умерено конституционно управление. Тази политика среща съпротивата на крайните либерали, които искат пълно възстановяване на [[Търновската конституция]]. Резултатът е окончателното разцепление на [[Либералната партия]]. На [[27 май]] [[1884]] г. при изборите за [[Народно събрание]] крайните либерали успяват да наложат своя кандидат [[Петко Каравелов]] за председател на парламента. Това води до подаване оставката на кабинета.
 
=== Външна политика ===
== Събития ==
Най-важният момет във външната политика на умерените либерали е свързан с рязкото изостряне на отношенита със [[Сърбия]]. Причините са триториалните претенции на Сърбия към някои гранични български райнои и даденото политическо убежище в [[България]] на сръбски опозционери. Апогеят на кризата е на 28 май с.г., когато дипоматическият представител на Сърбия в [[София]] [[Джорде Симич]] връчва ултиматум на българското правителство. В него се изисква сръбките опозиционери емигранти да бъдат върнати в родината им в тридневен срок. Отказът на българското правителство да удовлетвори искането завършва с прексъване на дипломатическите отношения между двете страни. Опитите чрез посредничеството на [[Русия]], [[Австро-Унграя]] и [[Германия]] да се разреши граничнията проблем завършват без успех поради различните интереси на [[Великите сили]].
* 27 май 1884 – Парламентарни избори, спечелени от непримиримите либерали на [[Петко Каравелов]].<ref name="statelova41"/>▼
 
* 29 май 1884 – Сръбският дипломатически агент [[Джордже Симич]] напуска [[София]] ден след като правителството на Цанков отхвърля ултиматума на [[Кралство Сърбия|Сърбия]] да изтегли военния си пост от спорното [[Брегово|Бреговско]] землище и да екстернира сръбските политически емигранти от приграничните окръзи.<ref>Самарџић, Момир. [http://epub.ff.uns.ac.rs/index.php/istr/article/view/913/928 Извештај Ђорђа Симића о развоју Бреговског питања 1884. године], Истраживања, № 15 (2004), с. 256-262</ref> Дипломатическите отношения между България и Сърбия [[Нишко споразумение (1886)|са нормализирани]] едва през 1886 година.▼
Друг външноикономически проблем пред правителството са преговорите по откупуване на линията [[Русе]]-[[Варна]]. Под натиск на [[Великобритания]] кабинетът започва преговори, на които компанията, собственик на железницата, се опитва да наложи неизгодни за Княжеството условия. Преговорите са преустановени.
* 27 юни 1884 – Новоизбраното [[IV Обикновено народно събрание|Четвърто обикновено народно събрание]] избира за свой председател Каравелов вместо предложения от Цанков [[Стефан Стамболов]]. В отговор министър-председателят и правителството излизат в оставка.{{hrf|Радев|1990|429}}▼
 
По въпроса за нациоалното обединение, правителството на д-р Цанков избира позицията на изчакване. Причините за това са партизанските борби в [[Източна Румелия]] и неблагоприятната международна обстановка.<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 г. | title = „Строителите на съвременна България“. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | pages = 417-419, 425-429, 434}}</ref>
 
== Съставяне ==
Кабинетът, оглавен от [[Драган Цанков]], е образуван от членове на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] и руски генерали начело на военното министерство.
 
=== Кабинет ===
Сформира се от следните 7 министри<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 35-37 ISBN 954-528-790-X</ref>.
 
== Министерски състав ==
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Драган Цанков]]||ЛибералнаПрогресивнолиберална партия (цанковисти)}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Марко Балабанов]]||ЛибералнаПрогресивнолиберална партия (цанковисти)}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работифинансите|вътрешни работифинанси]]|[[ДраганМихаил ЦанковСарафов]]||ЛибералнаПрогресивнолиберална партия (цанковисти)}}
{{министър2|[[министър на народнотообществените просвещениесгради, земеделието и търговията|народнообществени просвещениесгради, земеделие и търговия]]|[[ДимитърТодор МолловИкономов]]||ЛибералнаПрогресивнолиберална партия (цанковисти)}}
{{министър2|[[министър на финанситевътрешните работи|финансивътрешни работи]]|[[МихаилДраган СарафовЦанков]]||ЛибералнаПрогресивнолиберална партия (цанковисти)}}
{{министър2|[[министър на правосъдиетонародното просвещение|правосъдиенародно просвещение]]|[[КонстантинДимитър ПомяновМоллов]]||ЛибералнаПрогресивнолиберална партия (цанковисти)}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Константин Помянов]]||Прогресивнолиберална партия}}
{{министър2|[[военен министър|военно]]|[[Виктор Котелников]]|(упр.)|военен}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, земеделието и търговията|обществени сгради, земеделие и търговия]]|[[Тодор Икономов]]||Либерална партия (цанковисти)}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени в кабинета ===
=== Промяна= от [[29 януари]] [[1884]] ====
След промените на 29 януари военното министерство преминава в ръководството на:
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[военен министър|военно]]|[[Михаил Кантакузин]]||военен}}
{{министър2 край}}
 
== ИзточнициСъбития ==
▲* 27 май 1884 – Парламентарни избори, спечелени от непримиримите либерали на [[Петко Каравелов]].<ref name="statelova41"/>
▲* 29 май 1884 – Сръбският дипломатически агент [[Джордже Симич]] напуска [[София]] ден след като правителството на Цанков отхвърля ултиматума на [[Кралство Сърбия|Сърбия]] да изтегли военния си пост от спорното [[Брегово|Бреговско]] землище и да екстернира сръбските политически емигранти от приграничните окръзи.<ref>Самарџић, Момир. [http://epub.ff.uns.ac.rs/index.php/istr/article/view/913/928 Извештај Ђорђа Симића о развоју Бреговског питања 1884. године], Истраживања, № 15 (2004), с. 256-262</ref> Дипломатическите отношения между България и Сърбия [[Нишко споразумение (1886)|са нормализирани]] едва през 1886 година.
▲* 27 юни 1884 – Новоизбраното [[IV Обикновено народно събрание|Четвърто обикновено народно събрание]] избира за свой председател Каравелов вместо предложения от Цанков [[Стефан Стамболов]]. В отговор министър-председателят и правителството излизат в оставка.{{hrf|Радев|1990|429}}
 
== Литература ==
* {{ташев}}
 
== Бележки ==
{{бел2}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_Драган_Цанков_3“.