Разлика между версии на „Летище Божурище“

редакция без резюме
м (Премахване на Категория:Паметници на културата; Добавяне на Категория:Паметници на културата в България, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|Ho...)
В района на Божурище съществуват уникални природно-климатични условия за безмоторно летене. Особено характерни са т.нар. „дълги върни” – възходящи потоци, които се образуват от обтичането на масива на планината [[Витоша]] от ветрове с южна съставяща. При наличие на подходящо оборудвани съвременни безмоторни самолети е възможно достигане на [[стратосфера|стратосферни]] височини. Подобни условия има още на 3 места по света – планината Снежка в Полша, планината Грюнау в Германия и планината Бишоп в САЩ. Но условията над Витоша превъзхождат всички останали и биха били естествена примамка за чуждестранни безмоторни летци да посещават Божурище с цел поставяне на рекорди. При подходящо стечение на метеорологичните явления в един ден може да се достигне стратосферна височина, от нея да се тръгне на север, да се хване следващата (макар и слаба) вълна на [[Карпатите]] и да се достигне до Полша, Украйна, Беларус.
 
Божурище десетилетия е спортно-учебно летище за спортисти летци, планеристи и парашутисти от аерокрлубовете. С ликвидирането на ОСО през 1992 г. летище Божурище, заедно с останалите спортни летища, преминава изцяло към Министерство на отбраната като [[публична държавна собственост]], като е запазена някаква активност на обекта до 2005 г.
Там се намира ПВО отбраната на София, която действа и до днес. Там е и резервният щаб на Първа българска армия, който също все още не е изваден от употреба. На територията на летището има 3 паметника на загинали български летци и парашутисти.