Арабско завоюване на Персия: Разлика между версии

|резултат= арабско-ислямско завладяване на Сасанидската държава

|командир2= [[Омар]]

[[Картинка:Map of expansion of Caliphate.svg|мини|300п|Арабското завоюване на предходните сасанидски територии - – в червен цвят. Арабската прародина - – [[Арабски полуостров|Арабският полуостров]] (в кафяво)]]

'''Арабско-мюсюлманското завладяване на [[Сасаниди|Сасанидска]] Персия''' води до края на [[Сасанидско царство|Сасанидското царство]] (или по-точно [[империя]]) през 644 г., падането от власт на Сасанидската династия в 651 г. и в крайна сметка до намаляване влиянието на [[Зороастризъм|зороастрийската религия]] на територията на т.нар. [[Голям Иран]], вследствие на което тази предходна [[световна религия]] почти изчезва.

[[Араби]]те за първи път се появяват на сасанидска територия през 633 г., когато под предводителството на [[Халид ибн Уалид]] нахлуват в [[Месопотамия]], която с [[Вавилон]] по време на [[римско-персийски войни|римско-персийските войни]] е "„[[ябълката на раздора]]"“ между Рим и Персия.

Първият арабски набег на сасанидска територия е отбит следствие от персийските контраатаки. Второто нашествие започва в 636 г. под предводителството на [[Саад ибн Аби Уаказ]], който печели ключовата [[битка при Кадисия]], която отключва може би най-значимото културно-историческо събитие в [[Ориент]]а за прехода между античност и средновековие - – арабското завоюване на Персия.

Спечелването на битката при Кадисия води до установяването на нова естествено-географска арабско-персийска граница като бариера - – по билата на [[Загрос]].

Персите не се примирили с новото статукво и отпочнали непрестанни нападения на новозавоювания от арабите район на [[двуречие]]то, поради което [[халиф]] [[Омар]] разпоредил пълна инвазия срещу Сасанидска Персия през 642 г., която била осъществена до средата на 644 г. и завършила с пълното завоюване на Сасанидската държава. Бързото завладяване на Персия се получило в серия от добре координирани двупосочни атаки насочвани от халиф Омар от [[Медина]], които се превръщат и в най-големия [[триумф]] на и за [[ислям]]а в световната история. Тези войнски победи от 642/44 г. допринасят за репутацията на халифа Омар като за изключителен военен и геополитически стратег.

Иранските историци позовавайки се интерпретации изключително на арабски източници обаче илюстрират и рисуват друга картина на дълголетна упорита персийска съпротива срещу нахлуващите нискокултурни араби в античната люлка на световната цивилизация. Безспорно е налице в случая и дълбоко вкорененото персийско презрение към арабската култура и влияние в региона. На тази основа се формира и [[шиизъм|шиизма]] - – второто голямо направление в исляма. Независимо от персийската съпротива по това време, вследствие разнопосочни фактори от политическо естество и по социално-културни причини, ислямът се превръща в доминираща религия в Ориента от втората половина на 7 век, който културно-исторически процес се отключва благодарение на арабското завоюване на Персия.

Следствие от арабско-ислямското завладяване на антична Персия, ислямът прониква повсеместно на територията на т.нар. Голям Иран достигайки на север до [[Волжска България]], която го приема с цел да ограничи и се противопостави на съседния [[Хазарски хаганат]] приел [[юдаизъм|юдаизма]] за своя [[официална религия]]. На североизток исляма достига разпространение посредством предходната персийска културна проводимост до територията на днешен [[уйгури|уйгурски]] Западен Китай, а на изток - – до индонезийските острови.