|
През 1930 г., по времето на [[Кралство Югославия]], Ниш и Нишка баня са свързани с [[трамвай]]. Вили в курортното градче имат представители на местния елит, в т.ч. и [[Драгиша Цветкович]]. Вила в Нишка баня притежавал и [[Александър I Караджорджевич]].
Нишка баня има особено значение и смисъл в [[история на България|историята на България]]. По силата на [[тайно българо-германско споразумение]], от 1942 г. постепенно и плавно, цялата територия на [[Сърбия по време на Втората световна война|остатъчна Сърбия]] попада под български контрол. За целта по поддържането на мира, сигурността и спокойствието в [[западни български земи|западните български земи]], които обхващат по-голямата част от остатъчна Сърбия по това време, е сформиран т.нар. [[Първи окупационен корпус]]. Във времето 1942 г. - август 1944 г., [[Поморавие]]то и [[Тимошко]] е една от най-спокойните територии на [[Царство България]] и не прави никакво изключение от останалата част от страната. [[Логистика|Логистична подкрепа]] за това има и от страната на т.нар. [[правителство на националното спасение]]. Начело на [[българска армия|българската армия]] в западните предели на отечеството е [[генерал-лейтенант]] [[Асен Николов (генерал-лейтенант)|Асен Николов]].
В началото на 1943 г., поради усложнената обстановка по фронтовете за [[сили на Оста|силите на Оста]], се налага и останалите в бивша Югославия немногобройни части на [[Вермахт]]а да бъдат изтеглени, а [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген|СС дивизията "Принц Ойген"]] е изпратена за участие в [[операция "Вайс"]] и остава в Босна и Херцеговина. По тази причина на 11 март 1943 г. на гарнизон на територията на бившата т.нар. Ужичка република – в [[Ужице]] и [[Чачак]], се установяват съответно [[Шестдесет и първи пехотен полк]] и [[Шестдесет и четвърти пехотен полк]] от състава на [[Двадесет и четвърта пехотна дивизия]].
Тези части на българската армия са изтеглени на предни позиции в етническа сръбска територия, поради отмятането от съюза с Оста на т.нар. [[Югославска армия в отечеството]] и подривната дейност на т.нар. [[югославски партизани]] - изцяло на територията на т.нар. [[Независима хърватска държава]]. И двете крила на т.нар. югославска съпротива, са подкрепяни логистично от западните англо-американски съюзници.
{{основна|Ужичка република}}
Целта на Първи окупационен корпус е да защитава териториалната цялост и единството на остатъчна Сърбия, в т.ч. и областите ѝ населени с етнически сърби в Западна Сърбия.
През есента на 1943 г. от съседната [[Босна и Херцеговина]] в Западна Сърбия през Дрина нахлуват части на титовите комунистически партизани във фронтално нападение. Титовите партизани заемат фронт, охраняван от [[Двадесет и четвърта пехотна дивизия]] и започващ от град [[Прибой]] на река [[Лим]] и стигащ до село [[Перуча]] при [[Байна Баща]], включително южните части на планините [[Тара]] и северните на [[Златибор]]. Главна цел на нападението бил град [[Ужице]]. С други думи, титовите партизани искали да си възвърнат територията, която била под техен контрол до края на 1941 г. В битка за село Кремна югославските партизани изтласкват частите на българската 24-та дивизия, принуждавайки българската армия да се предислоцира на нова позиция пред Ужице. След поискана от генерал [[Симеон Симов]] логистична подкрепа от танкове и самолети на [[Вермахт]]а, българската дивизия си възвръща предишните позиции на планината [[Шарган]], където сега минава т.нар. [[Шарганска осмица]] с т.нар. [[Дървен град]].
През същата тази 1943 г. части на Първи окупационен корпус се включват в операциите от т.нар. [[пета офанзива срещу Титовите партизани]] и [[шеста офанзива срещу Титовите партизани]]. По тази причина Тито изисква от англо-американската бомбардировъчна авиация, базирана по това време вече в завоюваната [[Южна Италия]], да започне [[бомбардиране на земите под български контрол]]. Съюзническите бомбардировки тук продължават от 20 октомври 1943 г. до 17 септември 1944 г. основно с [[B-24 Либърейтър]].
{{основна|Бомбардировки на Ниш}}
От всички бомбардировки на български градове по време на Втората световна война най-тежко пострадва Ниш, който е родният град на император [[Константин Велики]], и при управлението на когото е приет [[символа на вярата]]. Ниш е бомбардиран общо 15 пъти. Символична е бомбардировката на [[Велика събота]] - 15 април 1944 г., станала известна заради посрещането на предстоящия най-светъл християнски празник като '''Кървавия Великден'''. Бомбардировките са извършени от 446-а, 447-а и 448-а бомбардировачни ескадрили на 321-а бомбардировъчна група - 12-та въздушна команда от силите на Съединените щати, базирани по това време във [[Фоджа]].
Единствената по-тежка бомбардировка от тези на Ниш е на [[Лесковац]], който отново символично е ударен на 6 септември 1944 г., т.е. в деня на [[Съединението]]. Не са пропуснати като цели дори [[Улцин]] и [[Подгорица]] в [[Стара Черна гора]], очевидно и те имплицитно считани за български, и след изричното настояване за това от щаба на бъдещия маршал [[Тито]]. От силите на Оста, сред които е и [[Царство България]] по това време, се изисква [[безусловна капитулация]].
След [[деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]] в България идва начело правителство на Отечествения фронт. То започва изтеглянето на българската армия от територията на остатъчна Сърбия в съответствие с [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]].
През 1946 г., още по време на управлението на правителство на Отечествения фронт, командирът на корпуса генерал Асен Николов е разстрелян без [[смъртна присъда]] от „борците срещу фашизма“, въпреки че даже [[Народен съд|Народният съд]] заменя присъдата му от смъртна в таква на 15 години затвор. Генерал [[Никола Грозданов]], който пък командва предните части на сръбска етническа територия като [[форпост]], е общ работник по жп линията Стара Загора - Тулово. По-късно работи върху колектора на канализацията до Станционната градина в Стара Загора. <ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=300158&viewfull=1#post300158 Биография във форум Бойна слава], взето на 30.03.2013 г.</ref>.
== Източници ==
| 