Правителство на Леонид Соболев: Разлика между версии

{{стар стил}}

== Политика ==

Кабинетът подържа [[Режима на пълномощията]] – това е основната характериситка на вътрешната му политика. Едновремнно с това правителството възстановява дейността на [[Народното събрание]] и премахва [[цензура]]та върху [[печат]]а. Във външната политика приоритет се дава на развитието на българо-руските отношения в политически и икономически аспект. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите, участващи в правителството. Това е и причината през първите месеци на управление между тях да съществува единодействие.

 

Приет е нов избирателен закон, определящ имуществения и образователния ценз. Чиновниците се лишават от право на избираемост, намалява се броят на [[депутат]]ите, мандатът им се увеличава на шест години. Князът запазва правото си да назначава подпредседателя и председателя на Народното събрание. Целта на този закон е да се ограничи достъпа на [[Либерална партия|либералите]] до власта. Резултат от неговото приемане е първата победа на консерваторите в изборите за [[III Обикновено народно събрание]] – 10 декември 1882 г. В хода на работата му са приети редица закони - „Законът за териториално-административното деление“, „Законът за чиновниците“, „Законът за преобразуване на натуралния десятък в паричен данъкк“ и прочие.

 

Отношенията между генералите и консерваторите рязко се влошават във връзка с дебатите по приоритетите в жп строителството. Консерваторите настояват [[България]] първо да изпълни задълженията си по [[Берлинския договор]] – сторежа на отсечаката [[Цариброд]]-[[Вакарел]], която да я свърже със [[Западна Европа]], Руските генерали настояват за предимство на „Дунавската железница“, за осигуряване на връзките с [[Русия]]. Разногласията в кабинета принуждават Соболев и Каулбрас да търсият сътрудничество с либералите. Това кара консерваторите да напуска правителството, а генералите конентират цялата политическа власт в свои ръце. На мястото на напусналите консерваотир като управляващи министерствата са назначени либерали.

 

Кабинетът се превръща в основана опасност за княза. За да стабилизира позиците си, княз [[Александър I Батенберг]] отново търси помощта на руския император. Този път руската дипломация отказва да подкрепи искането на българския владетел ген. [[Казимир Ернрот]] да се завърне в България и отново да поеме властта. Въпреки това в [[София]] е командирован руският дипломат [[Александър Йонин|Йонин]], който подкрепя кабинета. Позицията на княза се влошава и от започналата дипломатическа атака срещу България. [[Турция]] и [[Гърция]] повдигат въпроса за вакъфските имоти (собствеността върху турските чифлици), направени са опити да се закрие [[Българска екзархия|Екзархията]]. [[Австро-Унгария]] и [[Германия]] са против инициативата на княза за балканско сближане. Тежкото междуародно положение и засиленото движение за въстанояване на [[Търновската конституция]] принуждават монарха на [[6 септември]] [[1883]] г. да възтанови кнституцията и да разпусне кабинета.

 

 

=== Кабинет ===

{{министър2 начало}}

{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Леонид Соболев]]||военен}}