Правителство на Тодор Иванчов 1: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
Първото '''правителство на Тодор Иванчов''' е
▲Първото '''правителство на Тодор Иванчов''' е назначено от княз [[Фердинанд I|Фердинанд]] начело на [[Княжество България]] на 1/[[нов стил|13]] октомври 1899 година, след разрива между [[Либерална партия (радослависти)|либералите]] и [[Народнолиберална партия|народнолибералите]] и оставката на [[Правителство на Греков|кабинета Греков]].{{hrf|Стателова|1999|163-165}}
{{стар стил}}
== Политика ==▼
Правителството на Иванчов се опитва да разреши финансовата криза в [[Княжество България|България]] като намали публичните разходи за сметка на удръжки от пенсии и заплати и като увеличи приходите чрез натурален десятък върху земеделците. След няколко години на неурожай, въвеждането на десятъка предизвиква [[Селски бунтове в България (1900)|масови бунтове]], потушени жестоко от Радославов.▼
Убийството на журналиста [[Стефан Михайляну]] в [[Букурещ]] от македонски революционер води до остър дипломатически конфликт с [[Румъния]] през лятото на 1900 година, а четническата дейност на [[Върховния македоно-одрински комитет]] в [[Македония (област)|Македония]] засилва враждебността на [[Османската империя]] и останалите балкански съседи срещу България и на [[Руска империя|Русия]] и русофилските партии в [[X Обикновено народно събрание|Народното събрание]] срещу режима на либералите в [[София]].{{hrf|Стателова|1999|163-165}}▼
Правителството на Иванчов и Радославов е непопулярно, тъй като допуска големи злоупотреби, използва насилнически методи и ограничава свободата на словото, сдруженията и местното самоуправление.<ref name="enc-bg5-660"/> Иванчов подава оставка през ноември 1900 година след разногласия в кабинета относно използването на армията срещу бунтуващите се селяни, но продължава да управлява начело на [[Правителство на Иванчов (1900–1901)|безпартиен служебен кабинет]] до началото на 1901 година.{{hrf|Стателова|1999|163-165}}{{hrf|Радев|2014|428-432}} Впоследствие той, Радославов и още един от министрите в първия му кабинет – [[Димитър Тончев]], са осъдени от [[Държавен съд]] на затвор за корупция и нарушение на конституцията.<ref name="bdi-i">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 17.01.2015)</ref>▼
== Съставяне ==
Част от новите министри, включително и министър-председателят, са безпартийни, а останалите са от Либералната партия, която осигурява парламентарната подкрепа за новия кабинет. Лидерът на либералите, [[Васил Радославов]], запазва поста си начело на министерството на вътрешните работи и, до голяма степен, фактическата власт (поради това управлението на Греков и Иванчов се нарича „Радославистки режим“<ref name="enc-bg5-660">Енциклопедия „България“. Том 5, София, Издателство на
=== Кабинет ===
Сформира се от следните 8 министри<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. 70-71 ISBN 954-528-790-X</ref>.
▲Част от новите министри, включително и министър-председателят, са безпартийни, а останалите са от Либералната партия, която осигурява парламентарната подкрепа за новия кабинет. Лидерът на либералите, [[Васил Радославов]], запазва поста си начело на министерството на вътрешните работи и, до голяма степен, фактическата власт (поради това управлението на Греков и Иванчов се нарича „Радославистки режим“<ref name="enc-bg5-660">Енциклопедия „България“. Том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 660</ref>).
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Тодор Иванчов]]||Либерална партия (радослависти)}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Тодор Иванчов]]||}}▼
{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Васил Радославов]]||Либерална партия (радослависти)}}
▲{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Тодор Иванчов]]||Либерална партия (радослависти)}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Димитър Вачов]]||Либерална партия (радослависти)}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Михаил Тенев]]||Либерална партия (радослависти)}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Петър Пешев]]||Либерална партия (радослависти)}}
{{министър2|[[военен министър|военно]]|[[Стефан Паприков]]||военен}}
{{министър2|[[министър на търговията и земеделието|търговия и земеделие]]|[[Григор Начович]]||Либерална партия (радослависти)}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията|обществени сгради, пътища и съобщения]]|[[Димитър Тончев]]||Либерална партия (радослависти)}}
{{министър2 край}}
=== Промени
==== от 8 септември 1900 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на търговията и земеделието|търговия и земеделие]]|[[Йов Титоров]]<ref name="bdi-i"/>||Либерална партия (радослависти)}}
{{министър2 край}}
▲== Политика ==
▲Правителството на Иванчов се опитва да разреши финансовата криза в [[Княжество България|България]] като намали публичните разходи за сметка на удръжки от пенсии и заплати и като увеличи приходите чрез натурален десятък върху земеделците. След няколко години на неурожай, въвеждането на десятъка предизвиква [[Селски бунтове в България (1900)|масови бунтове]], потушени жестоко от Радославов.
▲Убийството на журналиста [[Стефан Михайляну]] в [[Букурещ]] от македонски революционер води до остър дипломатически конфликт с [[Румъния]] през лятото на 1900 година, а четническата дейност на [[Върховния македоно-одрински комитет]] в [[Македония (област)|Македония]] засилва враждебността на [[Османската империя]] и останалите балкански съседи срещу България и на [[Руска империя|Русия]] и русофилските партии в [[X Обикновено народно събрание|Народното събрание]] срещу режима на либералите в [[София]].{{hrf|Стателова|1999|163-165}}
▲Правителството на Иванчов и Радославов е непопулярно, тъй като допуска големи злоупотреби, използва насилнически методи и ограничава свободата на словото, сдруженията и местното самоуправление.<ref name="enc-bg5-660"/> Иванчов подава оставка през ноември 1900 след разногласия в кабинета относно използването на армията срещу бунтуващите се селяни, но продължава да управлява начело на [[Правителство на Иванчов (1900–1901)|безпартиен служебен кабинет]] до началото на 1901 година.{{hrf|Стателова|1999|163-165}}{{hrf|Радев|2014|428-432}} Впоследствие той, Радославов и още един от министрите в първия му кабинет – [[Димитър Тончев]], са осъдени от [[Държавен съд]] на затвор за корупция и нарушение на конституцията.<ref name="bdi-i">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 17.01.2015)</ref>
== Събития ==
Line 57 ⟶ 40:
* 22 ноември (5 декември по [[нов стил]]) 1900 – Правителството подава оставка след конфликт между министрите на вътрешните работи Васил Радославов и на войната Стефан Паприков.{{hrf|Радев|2014|428-432}} Пет дни по-късно е съставен [[Правителство на Иванчов (1900–1901)|втори кабинет]] начело с Иванчов.<ref name="bdi-i"/>
==
* {{cite book |title=
* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 г | title =
* {{ташев}}
== Бележки ==
<references />
{{Правителства на България}}
[[Категория:Правителства на България (1878-1918)|19]]
|