Виенски конгрес: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 6x кавички, 3x нов ред, 2x А|АБ, 2x дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 1:
'''Виенският конгрес''' ([[1 октомври]] [[1814]]-[[9 юни]] [[1815]]) е
Преговорите не
Конгресът
== Представители ==
[[Картинка:CongressVienna.jpg|мини|дясно|350px|Картина
Великобритания е
Тъй като по-голямата част от работата се извършвала от тези пет сили (по някои въпроси участие взимали представителите на [[Испания]], [[Португалия]] и [[Швеция]], а по [[германци|немските]] въпроси - [[Кралство Хановер|Хановер]], [[Бавария]] и [[Вюртемберг]]), голяма част от делегациите практически нямали почти никаква работа. Вследствие на това домакинът на конгреса, император [[Франц II (Свещена Римска империя)|Франц II]] организирал грандиозни забави
== Полско-саксонска криза ==
Най-спорната тема била т.нар. Полско-саксонска криза. Разделянето на Полша между Русия, Австрия и Прусия през 1772, повторено през 1793 и потретено две години по-късно, я премахва от картата на Европа и големият проблем пред конгреса е дали да се възстанови полската държавност. Руснаците и прусаците представят предложение, според което голяма част от владенията на Прусия и Австрия в [[Полша]] трябвало да отидат във владение на Русия, създавайки независимо Полско кралство, което да е в съюз с Русия, а Александър I да е негов [[цар]]. В замяна прусаците щели да получат като компенсация цялата [[Саксония]], за чийто крал се смята, че е загубил своя престол, тъй като не изоставил достатъчно бързо подкрепата си за Наполеон. Австрийците, французите и британците не одобряват този план и, по идеята на Талейран, подписват тайно споразумение на [[3 януари]] [[1815]] г. срещу руско-пруския план.
В крайна сметка решенията на конгреса пренебрегват възстановяването на полската държава. Русия получава по-голямата част от Наполеоновото [[Варшавско княжество]] като „[[Полско царство]]“ (наречено „''Конгресна Полша''“), но не получава [[Познан]] и областта му ([[Велико херцогство Познан]]), които са дадени на Прусия, както и [[Краков]], който става независим град. Полското царство попада под васална зависимост на Русия, въпреки че според конгресните решения тя се задължава да спазва някаква форма на представително управление в полските територии{{hrf|Гаврилов|2011|182}}. На Прусия са дадени 40% от Саксония (по-късно известна като област Саксония), като остатъка е върнат на крал [[Фридрих Август I (Саксония)|Фридрих Август I]] ([[Кралство Саксония]]) <!-- трябва да се провери дали този крал е крал на Саксония. Ако е така: „като остатъка е върнат на краля на Саксония [[Фредерик Аугустус I (Саксония)|Фредерик Аугустус I]].“ -->
== Териториални промени ==
Освен потвърждението, че присъединените от Франция територии през [[1795]]-[[1810]] г. вече не били нейна собственост
Представителите на Конгреса се съгласили на много други териториални промени. [[Норвегия]] била прехвърлена от [[Дания]] на [[Швеция]]. Австрия се сдобила с [[Кралство Ломбардия-Венеция]] в Северна [[Италия]], която попаднала под управлението на [[Хабсбурги
▲Освен потвърждението, че присъединените от Франция територии през [[1795]]-[[1810]] г. вече не били нейна собственост - решено впрочем още с Парижкия мир, другите важни последици от Конгреса били разширяването на Русия (която придобива Варшавското княжество), и [[Прусия]] (която се сдобива с [[Вестфалия]] и Северен Рейнланд (''Rhineland'')). Близо 300-те държавици, останали от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], били превърнати в много по-лесно управляеми 30 държави. Това решение укрепило Германия. Държавите образували хлабава немска конфедерация, която се оглавила от Прусия и Австрия, наречена [[Германски съюз]].
▲Представителите на Конгреса се съгласили на много други териториални промени. [[Норвегия]] била прехвърлена от [[Дания]] на [[Швеция]]. Австрия се сдобила с [[Кралство Ломбардия-Венеция]] в Северна [[Италия]], която попаднала под управлението на [[Хабсбурги|Хабсбургите]], ([[Велико херцогство Тоскана]], [[Херцогство Модена]] и [[Херцогство Парма]]). Папа [[Пий VII]] си възвърнал [[Папска област|Папската област]]. Кралство [[Пиемонт-Сардиния]] получило обратно своите континентални владения и поело управлението на [[Република Генуа]]. В Южна Италия на роднината на Йоаким Мурат (''Joachim Murat''), му било разрешено да задържи [[Кралство Неапол]], но след като той оказал помощ на [[Наполеон]] по време на неговите Сто дни, той е детрониран, и [[Фердинанд IV (Неапол)]] от династията на [[Бурбони]]те отново се качва на престола. Било създадено голямо [[Обединено кралство Нидерландия]] за [[принц]] Орански, включително [[Обединени провинции|Обединените провинции]] и бившите територии, владени от австрийците, в Южна Нидерландия. На Виенският конгрес е създадено и [[Белгия|Кралство Белгия]] като самостоятелна държава в Австрийска Нидерландия. Имало и други, по-маловажни териториални решения, включително големи териториални придобивки за немските кралства Хановер и Бавария, както и признаването на [[Португалия|португалските]] претенции към областта Оливенца (''Olivenza'').
== Свещен съюз ==
[[Свещен съюз|Свещеният съюз]] не бил пряко част от Конгреса, но се свързва с него. Според него европейските суверени трябвало да се придържат към християнските принципи. Въпреки че той бил осмян от много от държавниците на Конгреса (Касълрей го нарича
== Оценка ==
▲[[Свещен съюз|Свещеният съюз]] не бил пряко част от Конгреса, но се свързва с него. Според него европейските суверени трябвало да се придържат към християнските принципи. Въпреки че той бил осмян от много от държавниците на Конгреса (Касълрей го нарича "''късче възвишен мистицизъм и абсурд''", а Метерних - "''гръмогласно нищо''"), всичките европейски суверени се съгласили с него с изключение на [[Папа]]та, който не желаел да подпише споразумение с толкова много еретици. [[Султан]]ът, който не се интересувал от християнските принципи, и [[регент|принца-регент]] на Обединеното кралство, който не могъл да се съгласи с договор, който не включвал намесата на правителството (все пак той се подписва в ролята си на регент на Хановер) също не подкрепили съюза. По-късно Свещения съюз започнал да се свързва с реакционните движения в Европа и най-вече с политиката на Метерних.
Виенският конгрес бил често критикуван от историците на [[19 век]] (както и някои по-съвременни) за това, че пренебрегнал националните и либерални стимули, както и че създал
== Източници ==
<references />
==
* {{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |authorlink= |coauthors= |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=343 |url= |accessdate=}}
▲Виенският конгрес бил често критикуван от историците на [[19 век]] (както и някои по-съвременни) за това, че пренебрегнал националните и либерални стимули, както и че създал "горещи" точки на континента. Всъщност критиката вече била изказана от опозицията на вигите в Англия, веднага след като Конгресът приключил. Виенският конгрес бил съществена част от т.нар. Консервативен ред (''The Conservative Order''), при който мирът и стабилността били разменени със свободата и гражданските права, свързани с [[Френска революция|Френската революция]]. През [[20 век]] обаче много историци смятат, че Конгресът е свършил добра работа, и е предотвратил глобална война за близо сто години ([[1818]]–[[1917]]). Между тях е и [[Хенри Кисинджър]], чиято дисертация е върху Виенския конгрес.
[[Категория:Геополитически форуми]]
|