Памет с произволен достъп: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Boehm (беседа | приноси)
м fix
Ред 27:
- EDO (Extended Data Out) - много близка до FPM DRAM, но с модификация, позволяваща последователния достъп до паметта да става по-бързо, като по този начин контролера на паметта спестява време, изпускайки някои операции, които са задължителни при FPM. Печалбата в производителност е 15-20%;
 
- S (Synchronous) DRAM - достигаме и до най-разпространената в момента памет. За разлика от всички изброени технологии, SDRAM е проектирана да се синхронизира с базовата честота на процесора, така наречения FSB (Front Side Bus). Какво е FSB? Това е скоростта, с която дънната платка “разговаря” с процесора или паметта. Скоростта на процесора се получава като се умножи тази базова скорост (FSB) с някакво число (множител) - 4*66=266Mhz266MHz или 4,5*100=450Mhz450MHz. Това синхронизиране (уеднаквяване) на скоростта на паметта с FSB позволява избягване на времената, в които процесорът чака, защото може да се предвиди кога точно данните ще са на разположение. Когато тази възможност за предвиждане се съчетае с гореописаните техники interleaving, bursting, pipelining, се получава много по-голяма бързина. Засега скоростите, с които работят SDRAM паметите са 66, 100, 133 MhzMHz;
 
- DDR (Double Data Rate) SDRAM - придобиваща все по-голяма популярност разновидност на SDRAM, тази технология се базира на пренасянето на двойно повече информация за единица време (един такт) при същата скорост на FSB. По такъв начин, ако имаме FSB от 133Mhz133MHz, скоростта, с която би работила DDR e 266Mhz266MHz. Вече виждаме видеокарти с такава памет и е въпрос на време да навлизането ѝ масово и като RAM.
 
=== Статична памет ===
Ред 40:
И накрая, да кажем няколко думи за това как се означава скоростта на паметите. В по-старите чипове (FPM, EDO) скоростта на паметта се измерваше с времето за достъп “access time” на паметта - времето, необходимо на модула памет да достави исканите данни. Времената варираха около 80 до 60ns, като границата беше скоростта с която работи чипа DRAM (50ns). Много често индикациите на чипа показваха неговата скорост: -7 за 70ns, -6 за 60ns.
 
С идването на SDRAM паметите и различните начини за увеличаване ефективността на работа на паметта, този начин за измерване отпадна и започна да се цитира скоростта в MhzMHz (трептения или цикли в секунда; 1 Hz=1 цикъл в секунда, 1Mhz1MHz е 1 000 000 цикъла в секунда). Обаче, маркировката върху чиповете продължи да бъде в наносекунди, но не измерващи времето за достъп а времето между два цикъла. От MhzMHz лесно се преминава в наносекунди, като разделим 1000 на тактовата честота: ако имаме 100Mhz100MHz, това се трансформира като 1000/100=10 наносекунди; аналогично ако разделим 1000/10ns=100Mhz100MHz. При паметите SDRAM 133Mhz133MHz чиповете могат да бъдат означени като -8, -7,5, -7 - и трите съответстват на 133Mhz133MHz, като този с -7 е най-добър (при условие, че и трите са на една фирма).
 
Последния начин за определяне на скоростта е колко байта в секунда се прехвърлят Получава се по следния начин - ако имаме 100Mhz100MHz памет, и тя прехвърля по 64 бита (или 8 байта) на цикъл, умножаваме 100 000 000х8, преобразуваме го в мегабайти и получаваме 800MB за секунда. За сравнение, RAMBUS паметта работи на 400Mhz400MHz, но по подобие на DDR пренася два пъти повече информация за цикъл, което прави реална скорост от 800Mhz800MHz. Тя пренася по 2 байта, значи 800х2=1600MB/s. При 100Mhz100MHz DDR памет (ефективно 200) сметката е 200х8=1600, точно колкото и RAMBUS, но на много по ниска цена.
 
==Специални типове RAM==