Кете Колвиц: Разлика между версии

 

Колвиц е родена като Кете Ида Шмид на 8 юли 1867 в [[Кьонигсберг]] в семейството на Карл Шмид, зидар и свещеник и съпругата му Катарина. <ref name="LeMO">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dhm.de/lemo/biografie/kaethe-kollwitz | заглавие=Käthe Kollwitz 1867-1945 |достъп_дата =16 август 2015 |труд=www.dhm.de |издател=Lebendiges Museum Online |език=de}}</ref> Получава добро образование, целящо артистична кариера. Тъй като по това време художествените академии в [[Германска империя (1871-1918)|Германия]] не приемат жени, тя получава частни уроци по рисуване и посещава училища, в които се преподава изкуство на жени в [[Берлин]] при [[Карл Щауфер-Берн]] и в [[Мюнхен]] при [[Лудвиг Хертерих]]. Колвиц решава да се занимава с графика. <ref name="fembio">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.fembio.org/biographie.php/frau/biographie/kaethe-kollwitz | заглавие=Käthe Kollwitz |достъп_дата =16 август 2015 |фамилно_име=Horsley |първо_име=Joey |дата=22 април 2015 |труд=www.fembio.org |издател=Fembio e.V. |език=de}}</ref><ref name="LeMO" />

 

През 1898 или 1899 г. Колвиц се присъединява към [[Берлински Сецесион|Берлинския Сецесион]]. Вторият ѝ цикъл, „Война на селяни“ (''Bauernkrieg'', 1901–07) ѝ носи международна слава и наградата ''Villa-Romana''. Следват изложби в [[Лондон]], [[Париж]], [[Виена]] и [[Москва]]. От 1898 до 1903 г. преподава в училището за художнички в Берлин. През 1904 г. прекарва няколко месеца в Париж, за да се запознае с основите на пластиката. Посещава и [[Огюст Роден|Роден]]. На 24 януари 1919 г. е избрана за първата жена-членка на [[Пруска академия на науките|Пруската академия на науките]], в която става и професорка. <ref name="fembio" /><ref name="LeMO" />

 

Творбите на Колвиц се отличават със силен и чувствителен интерес към жени от работническата класа. Тя представя мъките и борбите си, силните си страни и красотата в прости, редуцирани до основното форми. Пример за това са скиците ѝ за мюнхенското списание ''Simplizissimus'' (1908–11). <ref name="fembio" />

 

След смъртта на сина ѝ Петер през октомври 1914 г. в [[Първата световна война]], Колвиц се превръща от човек с [[Революционер|революционни]] идеи в [[Пацифизъм|пацифистка]]. По-късните ѝ графични и пластични работи често показват майки, които искат да защитят децата си от войната. <ref name="fembio" /><ref name="LeMO" />

 

 

Поради подписването на [[Антифашист|антифашистки]] текстове през 1932-33 година, Колвиц е принудена да напусне академията. През 1934 и 1935 г. създава последния си цикъл литографии – „За смъртта“ (''Vom Tode''). През 1936 г. получава индиректна забрана за провеждане на изложби. На 19 юли 1940 г. умира съпругът ѝ, а на 22 септември 1942 г. [[Източен фронт (Втора световна война)|в Русия]] загива внукът ѝ, Петер. На 25 ноември 1943 г. жилището ѝ в [[Берлин]] е разрушено при [[Бомбардировка|бомбардировки]]. На 20 юли 1940 г. Колвиц се премества в [[Морицбург]] край [[Дрезден]], където умира на 22 април 1945 г. <ref name="fembio" /><ref name="LeMO" />

 

== Източници ==

{{References}}

 

[[Категория:Германски скулптори]]