Бачо Киро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м препратката е към уебсайт без известен издател, която я прави несериозна, форматиране |
||
Ред 23:
==Биография==
Роден е на 7 юли 1835 г. в село Горни Турчета, Търновско в семейството на селския говедар Петър Филев Занев. Остава без баща на 6 години и трябва да започне работа, за да подпомогне прехраната на семейството. През 1847 г. майка му, Цона Добрева, го изпраща в [[Батошевски манастир|Батошевския манастир]] да учи четмо и писмо.
След 1852 г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. [[Коевци]]), [[Мусина]], [[Михалци]], [[Вишоград]]. През 1857 г. се завръща в с. Горни
По пътя на самообразованието и с упорит труд израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и „Рибния буквар“. Работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода.
През 1869 г. учредява първото селско читалище в България
В тайните на освободителното дело го посвещава отец [[Матей Преображенски]]. Чрез него се
След решението на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския комитет]] за въстание в България през пролетта на 1876 г. успява с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци. В сборния пункт в с. [[Мусина]] е сформирана по-голяма чета под общата команда на
Откаран е в [[Търново]], където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд,
: ''„Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им)''
: ''без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им)''▼
: ''Пушка на рамо турих, (шишкане умузума тактъм)''▼
: ''Дряновски манастир намерих. (Дренова монастира булдум)''▼
: ''Правдата си да диря излязох, (хакъм арамаа бен чиктъм)''▼
: ''въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм)“''▼
▲''без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им)''
▲''Пушка на рамо турих, (шишкане умузума тактъм)''
▲''Дряновски манастир намерих. (Дренова монастира булдум)''
▲''Правдата си да диря излязох, (хакъм арамаа бен чиктъм)''
▲''въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм)“''
▲Обесен е заедно с [[Иван Семерджиев]] на 28 май 1876 г. в Търново.
==Творчество==
Приживе издава три книги: „Описание на село Горни Турчета“ (1870), пътеписите „Пътуванието на Бача Кира“ (1873), „Второто пътувание на Бача Кира“ (1874). В ръкопис остават много стихотворения (сред тях и поемата „Пруско-френската война“), историографски и фолклористични изследвания-летописни бележки за въстанието на дядо Никола (1857), Хаджи Ставревата буна (1862), четата на Филип Тотю (1867), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), „Софийското приключение“ (1873), сраженията на четата в Дряновския манастир. Събира множество фолклорни материали, част от които изпраща на [[Петко Славейков]]
Останали са 34 ръкописни сборника на Бачо Киро и учениците му с общ обем 4470 страници.
Line 58 ⟶ 53:
== Външни препратки ==
{{commonscat|Bacho Kiro|Бачо Киро}}
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1392198694008&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%91%D0%B0%D1%87%D0%BE+%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%BE+&fn=search&vid=NALIS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС]
|