Разлика между версии на „Луи VII“

м
През 1146 г. Луи VІІ се отправя на кръстоносен поход, оставяйки на абат [[Сугерий]] управлението на държавата. Опасявайки се, че Алиенора ще му изневери, Луи VІІ я взима със себе си на похода.
 
Крал Луи VII предвожда своите кръстоносци по дългия път от Мец през земите на унгарците и българите до Константинопол. Преминава през множество препятствия, неразбирателства с германския крал [[Кондрад ІІІ]] и византийския император Комнин, сблъсъци с местното население и с мюсюлманите, преброждайки труднопроходими планини и реки, достига до [[Антиохия]]. Там го посреща князът на Антиохия [[Раймон дьо Поатие]]. Луи попада в центъра на големия спор между европейските заселници - накъде трябва да бъдат насочени военните усилия, и в крайна сметка походът му претърпява пълен военен провал.
 
През 1148 г. Луи VІІ достига&nbsp;Антиохия с неголяма войска, защото губи много войници поради глад, горещини и коварството на византийците. От Антиохия, Луи VІІ тайно отпътува за&nbsp;Тир, където очаква нови кръстоносци. След това се отправя с войската си да обсажда&nbsp; Дамаск, но е разбит. Минава през Йерусалим по молба на [[тамплиери]]те. По Великден 1149 година Луи се връща във Франция.<ref>Одон дьо Дьой – „De profectione Ludovici VII in Orientem“ (Походът на Луи VII на Изток)</ref>
 
По-малкият брат на краля, [[Робер дьо Дрьо]] също взема участие във Втория кръстоносен поход (1147—1149). Връща се във Франция преди краля, и се опитва да завземе властта, но неговият заговор претърпява провал благодарение на абат Сугерий — регент на кралството.
 
По Великден 1149 година Луи се връща във Франция.<ref>Одон дьо Дьой – „De profectione Ludovici VII in Orientem“ (Походът на Луи VII на Изток)</ref>
[[файл:RaymondOfPoitiersWelcomingLouisVIIinAntioch.JPG|thumb|[[Раймон дьо Поатие]] посреща Луи VII в [[Aнтиохия]].Миниатюра от [[Жан Коломб]]]]
 
10 318

редакции