Разлика между версии на „Индустриална революция“

м
 
Ейбръхам Дарби изучава възможностите за използване на [[кокс]] в своята [[доменна пещ]] през 1709 г. за производство на домакински съдове от чугун. Неговите изделия били по-тънки и по-евтини от тези на конкуренцията. Коксът започва да се използва за производство на желязо на пръти през 1750 г., когато неговият син Ейбръхам Дарби II построява две нови доменни пещи.
Сега коксът се използва не само за добиване на сив чугун ({{lang-en|pig iron}}, но и за получаване на мек, ковък чугун ({{lang-en|malleable iron}}), в това число и за добиване на твърдо ковашко желязо от чугун в пудалови (пудлингови) пещи. Тъй като полученото с този процес желязо става все по-евтино и се предлага изобилно, то се превръща в основен строителен материал и първият чугунен [[мост]] е построен от внука Ейбръхам Дарби III през 1778 г. на река [[Севърн]] в графство [[Шропшър]].
 
Желязото на пръти, използвано от занаятчиите за потребителски стоки, също започва да се произвежда по подобрен процес, изобретен от Хенри Корт през 1783-84 г, в който с помощта на кислород се изгаря излишният въглерод. От 1785 започва силностремително увеличение на производството на желязо. Дотогава то се е внасяло от Швеция и Русия, но с новите технологични подобрения Великобритания става износител на желязо.
 
Наличието на евтино желязо и стомана е предпоставка за развитието на котли за [[парна машина|парните машини]], а по-късно и на железните пътища.