Уикипедия

Индустриална революция: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м разш други страни; форматиране: 8x дв. интервал, 7x нов ред, 2x кавички (ползвайки Advisor.js)
Ред 9:
== История на наименованието ==
Засега откритата най-ранна употреба на термина „индустриална революция“ изглежда е в писмо от 6 юли 1799 г. на френския дипломат [[Луи-Гийом Ото]], в което той отбелязва, че индустриалната революция вече е започнала в неговата страна.<ref>Crouzet — стр. 45</ref> В своята книга от 1976 г. ''„Ключови думи: Речник за култура и общество“'' [[Реймънд Уилямс]] пише следното за „индустрия“:
{{Quote|„Идеята за нов обществен ред въз основа на огромната индустриална промяна е съвсем ясна за [[Робърт Саутей|Саутей]] и [[Робърт Оуен|Оуен]] между 1811 и 1818 г. Тя се използва още от времето на [[Уилям Блейк|Блейк]] в началото на 90<sup>-те</sup> години на 18 век и на [[Уилям Уърдзуърт|Уърдзуърт]] към края на века“| |''Keywords: A Vocabulary of Culture and Society''|оригинал = "The„The idea of a new social order based on major industrial change was clear in Southey and Owen, between 1811 and 1818, and was implicit as early as Blake in the early 1790s and Wordsworth at the turn of the century."“}}
 
Терминът „индустриална революция“ се използва все по-често към края на 30-те години на 19 век. В своята книга от 1844 г. ''„Положението на работническата класа в Англия“'' ({{lang-de|Die Lage der arbeitenden Klasse in England}}) [[Фридрих Енгелс]] говори за ''„индустриална революция — революция, която в същото време промени и цялото гражданско общество“'' Разпространението на термина в голяма степен се дължи и на [[Арнолд Джозеф Тойнби|Арнолд Тойнби]], чиито лекции от 1881 г. са посветени на нейната история.<ref>Hudson — стр. 11</ref> Според него светът след нея е променен: {{Quote|„Богатството на нациите и парната машина ... разрушиха стария свят и построиха нов“| |'' ''|оригинал = the Wealth of Nations and the steam-engine...destroyed the old world and built a new one}}
 
== Причини ==
 
Причините за Индустриалната революция са сложни и остават полемични. Някои историци вярват, че революцията се заражда поради социалните и индустриални промени, настъпили в края на [[феодализъм|феодализма]] във Великобритания след [[Английска революция|Английската гражданска война]] от 17 век. Контролът на националните граници става все по-ефективен, разпространението на [[болест]]и намалява, което от своя страна предотвратява [[епидемия|епидемиите]], познати отпреди.<ref>{{en икона}} [http://www.bbc.co.uk/radio4/history/voices/voices_salisbury.shtml BBC — Чума в Британия на Тюдорите и Стюартите, посетен 13.11.2008 г.]</ref> Процентът на децата, които преживяват първите си няколко години, се повишава драстично, водейки до повече работна ръка. Движението, наречено ''Ограждане'' ({{lang-en|enclosure}}) и Британската земеделска революция правят производството на храна по-ефективно и изискващо по-малко труд, което създава излишък от работници в земеделието и ги кара да се пренасочат към новите фабрики в големите градове.<ref>{{en икона}} [http://www.historyguide.org/intellect/lecture17a.html Корените на Индустриалната революция в Англия]</ref> [[Колониализъм|Колониалната експанзия]] от 17 век, развитието на международна [[търговия]], създаването на финансови пазари и натрупването на [[капитал]]и също се считат за фактори за Индустриалната революция. Такъв фактор е и [[Научна революция|Научната революция]] от 17 в.<ref>[http://www.webcitation.org/5kwrK7aeY Научната революция, посетен 31.10.2009 г.]</ref>
 
До 80-те години на [[20 век]] е широко разпространено виждането на историците, че в основата на Индустриалната революция е технологичният подем и че ключово място играе изобретяването и развитието на [[парна машина|парната машина]].<ref>Hudson — The ''Industrial Revolution''</ref> По-скорошни изследвания обаче променят традиционното тълкуване на Индустриалната революция, свързано с търсенето и предлагането.<ref>Fullerton — стр. 108-125</ref> [[Луис Мъмфорд]] предлага тезата, че Индустриалната революция се корени още в [[Ранно Средновековие|Ранното Средновековие]], което е значително по-ранно от всички останалите предположения.<ref>Lewis Mumford — [http://www.amazon.com/gp/reader/015688254X/ref=sib_fs_top?ie=UTF8&p=S00Q&checkSum=udoW5CVmUdy3Y45ns0wtGk7Wesh6yWx220dcukbd7VE%3D#reader-link Technics and Civilization]</ref> Той обяснява, че ''„първообразът на индустриалната ера са [[печатна преса|печатната преса]] и [[часовник]]ът“''. Мъмфорд също изтъква, че [[Монашество|монашеското]] чувство за ред в пространството и времето, илюстрирано с разполагането на църква с камбанария в центъра на средновековните градове и отбелязване на равни интервали от време с камбаната, е може би предвестник на парния двигател като по-късна физическа проява на нуждата за синхронизация.
 
Наличието на голям вътрешен пазар се смята за важен фактор за Индустриалната революция, като частично обяснява защо тя се появява първо във Великобритания. В други държави като Франция пазарите са разделени по отделните региони, което е съпроводено с [[данък|данъци]] и [[митническа тарифа|митнически тарифи]] за продажба между регионите.<ref>Deane — ''[http://books.google.com/books?ie=UTF-8&vid=ISBN0521296099&id=eMBG_soDdNoC&pg=PA131&lpg=PA131&sig=xzXl17mm0GYiH80TH-V0lR7JVAk#v=onepage&q&f=false The First Industrial Revolution]''</ref> Вътрешните тарифи в Англия са премахнати от [[Хенри VIII]], а в [[Русия]] оцеляват до 1753 г., във Франция до 1789 г. и в [[Испания]] до 1839 г..
 
Допълнителен фактор в Англия е системата на ограничен [[монопол]] на изобретателите чрез издаване на [[патент]] от правителството (Постановление за монополите от 1623). Ефектите на патента — и добри, и лоши, върху развитието на индустриализацията ясно се виждат в историята на парния двигател. В замяна на публично откриване на същността на изобретението, системата на патент награждава изобретателя (в случая [[Джеймс Уат]]), като му позволява да наложи монопол над произвеждането на първите парни двигатели. По този начин едновременно се награждава изобретателя и се ускоряват темповете на технологичното развитие. Монополът обаче носи със себе си и своята неефикасност, която може да неутрализира или дори да превиши изгодните последици от публичното представяне на изобретението и награждаването на изобретателя.<ref>Eric Schiff — ''Industrialisation without national patents: the Netherlands, 1869-1912; Switzerland, 1850-1907''</ref> Монополът на Уат може да е попречил на други изобретатели като [[Ричард Тревитик]], [[Уилям Мърдок]] или [[Джонатан Хорнблоуър]] да представят своите подобрени парни двигатели, което от своя страна забавя революцията с около 16 години.<ref>Michele Boldrin and David K. Levine — [http://www.dklevine.com/papers/imbookfinal01.pdf глава 1, стр. 15]</ref>
 
== История ==
Line 35 ⟶ 34:
Успехът на индустриалната революция се основава на няколко изобретения <ref>{{cite web|author=Eric Bond, Sheena Gingerich, Oliver Archer-Antonsen, Liam Purcell, Elizabeth Macklem|url=http://industrialrevolution.sea.ca/innovations.html|title=The Industrial Revolution – Innovations|publisher=Industrialrevolution.sea.ca|date=2003-02-17|accessdate=2011-01-30|archiveurl=http://www.webcitation.org/61FiPn5ZT|archivedate=2011-08-27}}</ref>, появили се към края на 18 в:
* '''Текстилна промишленост''' — Памукът става все по-популярен, но търсенето изпреварва предлагането. [[Предене]]то на нишки от [[памук]] става по-производително с [[предачна машина|предачната машина]], изобретена от [[Джеймс Харгрийвс]] и усъвършенствувана от Ричард Аркрайт и Самюъл Кромптън. Впоследствие сходни технологии се прилагат и за предене на нишки от вълна и лен.
 
Въз основа на предачната машина и механизирания [[тъкачен стан]] на Едмънд Картрайт (1784) израстват и първите текстилни фабрики. Отначало машините са задвижвани с животинска тяга или [[водно колело|водни колела]]. Към 1780 г. в Англия има 20, а след още 10 години — 150 предачни фабрики и на много от тях работят по 700—800 души.<ref name=autogenerated1>{{икона ru}} [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000034/st020.shtml Всемирная история. Энциклопедия. Том 5.Глава XX. Англия в XVIII в. Начало промышленного переворота]</ref>
 
* '''[[Парна машина]]''' — Изобретена от [[Джеймс Уат]] и патентована през 1775 г. тя се използва първоначално в мините за изпомпване на вода. Но вече през 1780 намира приложение и като двигател за задвижване на други машини, заменяйки водната или животинска тяга.
 
* '''Металургия''' — В черната металургия на смяна на дървените въглища идва [[кокс]]ът, който по-рано се е използвал при производството на [[олово]] и [[Мед (елемент)|мед]]. Сега коксът се използва не само за добиване на сив чугун (pig iron) в доменни пещи, но и за получаване на мек, ковък чугун (malleable iron), в това число и за добиване на твърдо ковашко желязо от чугун в пудалови (пудлингови) пещи, в които с помощта на кис­лород се изгаря излишният въглерод (процес, изобретен от Хенри Корт през 1783-84 г).
 
Първите машини са дело на специалисти без никакви теоретични познания. В края на 18 в. в Англия с думата „engineer“ се обозначава едновременно квалифициран работник в металургията и професионалист, който чертае и изобретява нови механизми<ref>Пантев, с. 273</ref>. Един от най-талантливите представители е Джеймс Уат, друг е [[Джордж Стивънсън]], който започва трудовия си път като машинист в мина, самообразова се и е назначен за инженер. [[Ричард Тревитик]] също е роден в миньорско семейство.
 
Освен наличието на изобретения и изобретатели, в Англия не липсват и капитали. Има много индивидуални състояния, натрупани от морското превъзходство на британския флот, от търговията с колониите, от развитието на застрахователното и банковото дело, последвало [[Велики географски открития|Великите географски открития]]. Тогава [[Лондон]] е най-големият финансов център в света и събира богатите търговски дружества, морските компании, собствениците на земя и манифактуристите. Богати индустриалци и търговци осигуряват финансово новите предприятия. Джеймс Уат например става съдружник с богатия манифактурист Матю Болтън и в периода от 1775 до 1800 г. заводите на Уат и Болтън произвеждат 84 парни машини за памучни фабрики и 9 машини — за фабрики, преработващи вълна.<ref>{{икона ru}} [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000034/st026.shtml Всемирная история. Энциклопедия. Том 5.Глава XXVI. Техника и естествознание в Европе во второй половине XVII и в XVIII вю]</ref>
 
== Развитие на индустриите ==
=== Производство на текстил ===
 
В началото на 18 век английската текстилна манифактура обработва предимно [[вълна]], като производителите са индивидуални занаятчии, които предат и тъкат на ръка в собствените си работилници. За по-фини тъкани се използват [[лен]] и [[памук]], но обработката им е трудна поради необходимостта от предварителна обработка на материала и те са само малка част от произведените платове. С разрастването на задморските [[колония|колонии]] вносът на памук от Индия и Америка става все по-евтин и рентабилен. Необходимостта от обработка на големи количества памук обаче изисква нововъведения и те не закъсняват.
 
Line 59 ⟶ 58:
 
Ейбръхам Дарби изучава възможностите за използване на [[кокс]] в своята [[доменна пещ]] през 1709 г. за производство на домакински съдове от чугун. Неговите изделия били по-тънки и по-евтини от тези на конкуренцията. Коксът започва да се използва за производство на желязо на пръти през 1750 г., когато неговият син Ейбръхам Дарби II построява две нови доменни пещи.
 
Сега коксът се използва не само за добиване на сив чугун ({{lang-en|pig iron}}, но и за получаване на мек, ковък чугун ({{lang-en|malleable iron}}), в това число и за добиване на твърдо ковашко желязо от чугун в пудалови (пудлингови) пещи. Тъй като полученото с този процес желязо става все по-евтино и се предлага изобилно, то се превръща в основен строителен материал и първият чугунен [[мост]] е построен от внука Ейбръхам Дарби III през 1778 г. на река [[Севърн]] в графство [[Шропшър]].
 
Ред 73:
 
=== Парата като движеща сила ===
 
[[парна машина|Парната машина]] се сочи често като най-важното техническо нововъведение на Индустриалната революция. От атмосферната машина на англичанина Томас Нюкомен от 1712 г., до постепенните усъвършенствания на шотландеца [[Джеймс Уат]] парната машина постепенно намира приложение като задвижваща сила в много отрасли, не само във [[въгледобив]]а, където първите машини се използват за отводняване на дълбоки шахти. Фабриките, които дотогава работят с водни колела, получават възможност да станат независими от източника на вода и вече могат да се строят навсякъде.
[[File:Watt James von Breda.jpg|thumb|upright|[[Джеймс Уат]]]]
Line 109 ⟶ 108:
 
== Транспорт ==
 
Вътрешният транспорт в началото на Индустриалната революция се осъществява по плавателните реки и по пътищата, като по-обемистите товари се пренасят с крайбрежни кораби-платноходи по море. Има някои релсови пътища към мините, по които с вагонетки се пренасят въглища, но все още няма построени канали. Движещата сила по сушата е животинска тяга, а в морето е вятърът. В края на на Индустриалната революция пътищната мрежа е развита и подобрена с много платени пътища, които се поддържат по-добре, с канална мрежа за връзка по вода и с развита железопътна мрежа. Суровините и готовата промишлена продукция могат да се придвижват по-бързо и по-евтино от преди. Добрият транспорт стимулира и по-бързия обмен на идеи.
 
Line 124 ⟶ 122:
=== Железопътни линии ===
[[File:Puffing Billy eight wheels.jpg|thumb|200px|right|[[Локомотив]]ът Puffing Billy, конструиран през 1813-1814 за въглищна мина.]]
Строежът на релсови пътища към мините, по които с вагонетки да се пренасят въглища, започва през 17 век и често е съчетан с канална или речна мрежа за по-нататъшно транспортиране. Движеща сила за вагонетките са или коне, или просто по наклон по силата на гравитацията като с помощта на парна машина празните вагонетки се връщали в изходно положение. Първите приложения на парния локомотив са именно по такива пътища. Обществените железници, задвижвани първоначално от коне, се появяват в първите години на 19 век, а прилагането на парни машини за същата цел започва през 1825 г. на жп линията Стоктън&nbsp;— Дарлингтън и през 1830 на Ливърпул&nbsp;— Манчестър. Строежът на основните железопътни линии между големите градове започва през 1830, но набира скорост едва към края на първата Индустриална революция. След приключването на строежите много работници не се завръщат по родните си места в селата, а мигрират към градовете и стават фабрични работници.
 
== Социални последици ==
 
=== Урбанизация и промени в социалната структура ===
Бързо развиващата се промишленост и услуги откриват много нови работни места. В същото време евтините промишлени стоки водят до разорение дребните занаятчии, които са принудени да станат наемни работници. Но основен източник на попълнение на работническата класа стават селяните, които напускат селата. Само за периода от 1880 до 1914 г. 60 милиона европейци се преселват от селата в градовете. Бързото нарастване на градското население и вътрешната миграция стават практически повсеместни в Европа. Например населението на [[Манчестър]] се увеличава десет пъти между 1790 и 1900 г., а населението на [[Париж]] нараства почти двойно от 1800 до 1850 г. В редица европейски страни в началото на [[20 век]] градското население става преобладаващо (в Белгия според преброяването от 1910 г. то е 54 %, във Великобритания (1911 г.) — 51,5 %). В Германия през 1907 г. то е 43,7 %, а във Франция през 1911 г е 36,5 % от цялото население.
 
Бързата урбанизация изостря недостига на жилища и условията на живот силно се влошават. Жилищата са пренаселени, в една стая живеят по няколко човека, под наем се отдават дори отделни легла. Липсват елементарни санитарни условия. През 1845 г. една санитарна комисия в [[Брадфорд]], който е средище на производството на камгарни вълнени платове, посещава над 300 домове и установява, че там се падат по трима души на легло <ref name=Black>{{cite book | last = Блек | first = Джереми | year = 2008 | title = История на британските острови | publisher = Рива |page = 243| isbn = 978-954-320-208-9 | ref = Black}}</ref>
Line 139 ⟶ 136:
Масово започва да се използва женски и детски труд и за първи път в историята много жени започват да ходят на работа. В текстилните фабрики мъжете работят като надзиратели или квалифицирани механици, а жените обслужват предачните и тъкачните станове и получават по-ниско заплащане. Внедряването на машини позволява да се използват неквалифицирани работници и затова повсеместно явление е и евтиният детски труд. През 1839 г. 46% от фабричните работници във Великобритания са под 18 години. Особено тежък е трудът на деца в мините, където те трябва да работят от 4 сутринта до късно следобед<ref>[http://www.dailymail.co.uk/news/article-1312764/Britains-child-slaves-New-book-says-misery-helped-forge-Britain.html Britain's child slaves]</ref> Много от децата умират преди да навършат 25 години.
 
Романът [[Оливър Туист]] на [[Чарлз Дикенс]] отразява именно онези години и тежкото положение на децата. Работейки като управител в английска фабрика, [[Фридрих Енгелс]] написва през 1842 г. студията "Положението„Положението на работническата класа в Англия"Англия“, в която стига до извода, че за подобряване на положението на пролетариата, той трябва да се бори за [[социализъм]].
 
=== Разпространение на знанията ===
Line 149 ⟶ 146:
 
Средновековните [[университет]]и се променят значително в хода на индустриалната революция и образователните им стандарти се приближават към съвременния им вид. Освен това се появяват нови висши учебни заведения като политехническите и специализираните институти и [[академия|академии]].
 
== В други страни ==
През 1851 г. в Лондон е открито [[Голямото изложение]] - първото [[Световно изложение|световно индустриално изложение]]. То се превръща в ярка демонстрация на постиженията на Индустриалната революция. Половината от изложбената площ е на Англия, а останалите страни са напълно засенчени. Това се дължи на факта, че през първата половина на 19 век останалите европейски страни са предимно селскостопански райони. Единствена модерно развиваща се страна е [[Белгия]]. Например железопътните линии си пробиват бавно и несигурно път: през 1848 г. [[Франция]] има 1931 км, по-малко от една трета от английските, в [[Испания]] въобще няма такива. Френското земеделие е дребно, най-разпространен е малкият семеен бизнес. Фабриките били разполагани в селата, близо до работната ръка. В [[Германия]] има голяма миграция на селяни, но големите земевладелци (юнкерите) пречат на нововъведенията. Първата германска жп линия от [[Нюрнберг]] до [[Фюрт]] е открита през 1835 г. Голямата раздробеност на Германия е пречка за индустриализацията. В [[Русия]] първата жп линия между [[Санкт Петербург]] и [[Москва]] е построена от американски инженери едва през 1851 г., а прочутите дотогава уралски железодобивни заводи започват бързо да изостават от модерните английски металургични гиганти{{hrf|Гаврилов|2011|189-90}}.
 
== Източници ==
Ред 160:
* Hudson, Pat (1992) — ''The Industrial Revolution''. London: Edward Arnold, ISBN 9780713165319.
* Michele Boldrin and David K. Levine — [http://www.dklevine.com/general/intellectual/againstfinal.htm ''Against Intellectual Monopoly''], Cambridge University Press, 2008. ISBN 9780521879286
* {{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |authorlink= |coauthors= |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=343 |url= |accessdate=}}
* Пантев, А., Глушков Х., Мишев Р. ''История на модерния свят'', Абагар, В. Търново, 2010 ISBN 978-954-427-901-1
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Индустриална_революция“.