Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
Второто '''правителство на Рачо Петров''' е двадесет и шесто правителство на [[Княжество България]], назачено с Указ № 10 от [[6 май]] [[1903]] г.<ref name="Gazette">Указ № 10 от 6 май 1903 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 95 от 6 май 1903 г.</ref> на княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]]<ref name="bdi-rp2">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html „Българските държавни институции 1879–1986“]. Енциклопедичен справочник. София 2008 г. (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 02 май 2015 г.)</ref>. Управлява страната до [[22 октомври]] [[1906]] г.<ref name="bdi-rp2"/>, след което е наследено от [[Правителство на Димитър Петков|правителството на Димитър Петков]].
{{Правителство
 
| правителство = Правителство на Рачо Петров
| номер = 26-то
| държава = България
| знаме = Flag of Bulgaria.svg
| знаме-рамка = true
| снимка =
| описание =
| министър-председател = [[Рачо Петров]]
| държавен-глава = [[Фердинанд I]]
| партия = [[Народнолиберална партия]]
| вид =
| избори =
| избрано-от =
| сформирано = 6/[[нов стил|18 май]] [[1903]]<ref name="bdi-rp2">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 02.05.2015)</ref><ref name="tashev-rp2">{{ташев}}</ref>
| разпуснато = 23 октомври/[[нов стил|4 ноември]] [[1906]]<ref name="bdi-rp2"/><ref name="tashev-rp2"/>
| предишно = [[Правителство на Данев (1901–1903)|Правителство на Данев (I)]]
| следващо = [[Правителство на Димитър Петков]]
}}
{{стар стил}}
== Политика ==
Правителството начело с министър-председателя [[Рачо Петров]] се стреми да неутрализира [[Мюрцщегска реформена програма|намесата на Великите сили]], засилването на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] и другите негативни последици за българите в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]] от [[Илинденско-Преображенското въстание]], което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с [[Османската империя]] и [[Кралство Сърбия|Сърбия]] от март 1904 г. не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я [[върховисти]].<ref>Национално„Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-19441878–1944“. Македонски научен институт, София, 1997 г. Том 3, с. 113 ISBN 954-8187-32-9. Стр. 113</ref> Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при [[Правителство на Данев (1901–1903)|предшестващото управление]] на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от [[Франция]]{{hrf|Тодорова|2009|98-106}}. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след [[Освобождението]]<ref>[[Мартин Иванов |Иванов, Мартин]]. [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_2006_54_bg.pdf Националният„Националният доход на България, 1892-1924 г.] Българска народна банка, 2006 г., стрс. 62 (достъп от 03.02. февруари 2015 г.)</ref>, свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет<ref>Аврамов, Румен. [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html Комуналният„Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.] Том 3. Център за либерални стратегии,. София 2007,. стрс. 207-210, 216-217</ref>. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби ([[Афера „Шарл–Жан“|аферата „Шарл и Жан“]]) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в [[Правителство на Димитър Петков|правителство]] начело с лидера на [[НЛП]] [[Димитър Петков]].
 
== Съставяне ==
'''ВторотоКабинетът, правителство на Рачо Петров''' управлява [[Княжество България]]оглавен от [[6Рачо майПетров]], [[1903]]е до [[23 октомври]] [[1906]].<ref name="bdi-rp2"/> Съставено почти изцялообразуван от дейци на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната (стамболовистка) партия]] и опряноопрян на нейната подкрепа в [[XIII Обикновено народно събрание]], управлението му се схваща като част от продължилия до 1908 година '''Втори стамболовистки режим'''.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|763}}
 
=== Кабинет ===
== Първоначален състав ==
Сформира се от следните 7 министри<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. 87-89 ISBN 954-528-790-X</ref>.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Рачо Петров]]||}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Димитър Петков]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Рачо Петров]]||}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Димитър Петков]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Иван Шишманов]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Антон Манушев]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Никола Генадиев]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2|[[военен министър|военновоенен]]|[[Михаил Савов]]||военен}}
{{министър2|[[министър на търговията и земеделието|търговия и земеделие]]|[[Димитър Попов (политик)|Димитър Попов]]|(упр.)|Народнолиберална партия}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията|обществени сгради, пътища и съобщения]]|[[Димитър Попов (политик)|Димитър Попов]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2 край}}
* [[Правителство на Рачо Петров (1903–1906)#Персонални промени в правителството|Промени в правителството]]
 
=== Промени в кабинета ===
== Политика ==
==== от 24 август 1903 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Лазар Паяков]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2|[[министър на търговията и земеделието|търговия и земеделие]]|[[Никола Генадиев]]|(упр.)|Народнолиберална партия}}
{{министър2 край}}
 
==== от 30 януари 1904 ====
Правителството начело с министър-председателя [[Рачо Петров]] се стреми да неутрализира [[Мюрцщегска реформена програма|намесата на Великите сили]], засилването на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] и другите негативни последици за българите в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]] от [[Илинденско-Преображенското въстание]], което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с [[Османската империя]] и [[Кралство Сърбия|Сърбия]] от март 1904 не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я [[върховисти]].<ref>Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Македонски научен институт, София, 1997. Том 3, ISBN 954-8187-32-9. Стр. 113</ref> Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при [[Правителство на Данев (1901–1903)|предшестващото управление]] на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от [[Франция]]{{hrf|Тодорова|2009|98-106}}. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след [[Освобождението]]<ref>[[Мартин Иванов |Иванов, Мартин]]. [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_2006_54_bg.pdf Националният доход на България, 1892-1924 г.] Българска народна банка, 2006, стр. 62 (достъп от 03.02.2015)</ref>, свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет<ref>Аврамов, Румен. [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.] Том 3. Център за либерални стратегии, София 2007, стр. 207-210, 216-217</ref>. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби ([[Афера „Шарл–Жан“|аферата „Шарл и Жан“]]) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в [[Правителство на Димитър Петков|правителство]] начело с лидера на [[НЛП]] [[Димитър Петков]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на търговията и земеделието|търговия и земеделие]]|[[Никола Генадиев]]|(управляващ)|Народнолиберална партия}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Петър Стайков]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от 18/[[нов стил|31 август]] [[1905]] ====
== Събития ==
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията|обществени сгради, пътища и съобщения]]|[[Тодор Гатев]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Константин Панайодов]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2 край}}
 
==== от 23 ноември 1905 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията|обществени сгради, пътища и съобщения]]|[[Димитър Петков]]|(упр.)|Народнолиберална партия}}
{{министър2 край}}
 
== Събития ==
=== 1903 ===
* [[18 май]] – Приключва 8-годишният строеж на [[Пристанище Бургас|Бургаското пристанище]].{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 5|1986|474-475}}
* [[30 юли]] – Кулминация на [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения в България]]: населеният предимно с гърци град Анхиало ([[Поморие]]) е опожарен.{{hrf|Силянов|1983|[http://www.promacedonia.org/obm2/20.html 242-243]}}
 
== Литература ==
== Персонални промени в правителството ==
* {{cite book | last = Енциклопедия „България“. Том 1 | year = 1978 г | title = | publisher = Издателство на БАН | location = София}}
=== Промени от 23 август/[[нов стил|5 септември]] [[1903]] ===
* {{cite book | last = Енциклопедия „България“. Том 5 | year = 1986 г | title = | publisher = Издателство на БАН | location = София}}
{{министър2 начало}}
* {{cite book | last = Силянов | first = Христо | authorlink = Христо Силянов | title = Освободителнитѣ„Освободителнитѣ борби на МакедонияМакедония“. Том II | year = 1983 г | publisher = „Наука и изкуство“ | location = София | url = http://www.promacedonia.org/obm2/index.html | accessdate = 15.02.2015}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Лазар Паяков]]||Народнолиберална партия}}
* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 г | title = История„История на БългарияБългария“. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = | isbn = 954-426-206-7}}
{{министър2|[[министър на търговията и земеделието|търговия и земеделие]]|[[Никола Генадиев]]|(управляващ)|Народнолиберална партия}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени от 30 януари/[[нов стил|12 февруари]] [[1904]] ===
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Петър Стайков]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2|[[министър на търговията и земеделието|търговия и земеделие]]|[[Никола Генадиев]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени от 18/[[нов стил|31 август]] [[1905]] ===
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Константин Панайодов]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията|обществени сгради, пътища и съобщения]]|[[Тодор Гатев]]||Народнолиберална партия}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени от 23 ноември/[[нов стил|6 декември]] [[1905]] ===
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията|обществени сгради, пътища и съобщения]]|[[Димитър Петков]]|(упр.)|Народнолиберална партия}}
{{министър2 край}}
 
== Източници ==
* {{cite book | last = Енциклопедия „България“. Том 1 | year = 1978 | title = | publisher = Издателство на БАН | location = София}}
* {{cite book | last = Енциклопедия „България“. Том 5 | year = 1986 | title = | publisher = Издателство на БАН | location = София}}
* {{cite book | last = Силянов | first = Христо | authorlink = Христо Силянов | title = Освободителнитѣ борби на Македония. Том II | year = 1983 | publisher = „Наука и изкуство“ | location = София | url = http://www.promacedonia.org/obm2/index.html | accessdate = 15.02.2015}}
* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = | isbn = 954-426-206-7}}
* {{ташев}}
* {{cite book | last = Тодорова | first = Цветана | coauthors = Мартин Иванов, Даниел Вачков | year = 2009 г | title = История„История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г., част 1 | publisher = Българска народна банка | location = София | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf | isbn = 978-954-8579-18-6}}
 
== Бележки ==
{{бел2}}
 
{{Правителства на България}}
 
[[Категория:Правителства на България (1878-1918)|26]]
4429

редакции