Разлика между версии на „Оструша“

На 13 април, 1993 г. екипът на Георги Китов разкрива централната камера на подмогилното съоръжение, което е разположено в южната периферия на насипа и е обърнат на юг. Храмът се състои от шест камери, които са разположени върху площ от 100 кв.м. Съоръжението е изработено от много добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби заляти с олово. Първото разкрито помещение е играело ролята на разпределителна отправна точка към камерите разположени откъм източната, западната и северната страна на храма. Камерата разположена на източната страна е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата разположена на югозападната страна на комплекса е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камери са по-малко по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага че са ползвани за своеобразни дарохранителници, които са били старателно опразнени при ограбването на гробницата.
 
От изключителен научен интерес е централната монолитна камера, която е изградена от каменен блок, тежащ 60 тона, в който е издълбано помещението, което е поставено върху тристъпален стереобат, за който е захванато посредством оловна заливка. Идентично е захваната и покривът-капак. Всички останали помещения са на фуга към стереобата, което свидетелства, че известно време той и централната камера са били самостоятелно стоящи. Входът е издълбан откъм южната страна на съоръжението, а под фронтоните и двускатният покрив са оставени зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред.<ref>Китов, Г. "Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка Шейново в Казанлъшко." В: Първи международен симпозиум „Севтополис"—„Надгробните могили в югоизточна Европа". Велико Търново, ПИК (1994): 105-116.</ref>
 
== Вижте също ==