Ботевградски проход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{coord|42|46|06|N|23|50|51|E|type:pass_region:BG|display=title}}
[[Image:Arabakonak.JPG|дясно|thumb|270px|Проходът Арабаконак]]
'''Ботевградски проход''' (до 1942 г.: ''Арабаконашки проход'') е планински [[проход]] (седловина) между планината [[Мургаш]] на запад и [[Етрополска планина]] на изток (части от Западна [[Стара планина|Западна Стара планина]]), в [[Община Горна Малина]] и [[Община Ботевград]], [[Софийска област]].
'''Ботевградски проход''' или '''Арабаконак''' е [[проход]] (970 м) в западна [[Стара планина]], [[Етрополе|Етрополски Балкан]], през който след [[1866]] г. е преминавал основният път от [[София]] за [[Северна България]] (през [[Орхание]] за [[Плевен]] и [[Русе]]), прокаран от [[Мидхад паша]]. Дължината му е 7 км.
 
Дължината на прохода е 9,7 км, надморска височина на седловината - 976 м.
В прохода се случват няколко важни събития в новата история на [[България]]. На [[22 септември]] [[1872]] г. в прохода е извършен [[Арабаконашки обир|Арабаконашкият обир]], в който участва [[Димитър Общи]].
 
Проходът свързва долината на [[Макоцевска река]] в [[Камарска котловина|Камарската котловина]] на юг с долината на река [[Бебреш]] (десен приток на река [[Малки Искър (река)|Малки Искър]]) на север. Трасето започва от северния край на [[Камарска котловина|Камарската котловина]], на 0,6 км източно от село [[Горно Камарци]], на 762 м н.в. и след множество завои и стръмни участъци, след 4,1 км се изкачва на седловината. След това продължава 5,2 км по долината на река [[Бебреш]]) и завършва на 539 м н.в. югоизточно от "опашката" на язовир Бебреш.
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война (1877-1878)]] през зимата (ноември-декември) на [[1877]] г. в прохода се водят [[Битка при Арабаконак|ожесточени боеве]] между [[руски]] и [[Османска империя|османски]] войски.
 
Пътят през прохода е прокаран през 1866 г. от [[Мидхат паша]] и до построяването на шосето през прохода [[Витиня]] в средата на 1970-те години е основната транспортна връзка от [[София]] за [[Северна България]].
На [[14 април]] [[1925]] група [[анархист]]и в прохода Арабаконак правят [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|атентат срещу цар Борис III]].
 
В прохода се случват няколко важни събития в новата история на [[България]]:
До 1942 година Ботевградският проход носи името Арабаконак.
В прохода се случват няколко важни събития в новата история на [[България]].* На [[22 септември]] [[1872]] г. в проходанего е извършен [[Арабаконашки обир|Арабаконашкият обир]], вна турската поща от комитетски дейци, койтоначело участвас [[Димитър Общи]].
* По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война (1877-1878)]] през зимата (ноември-декември) на [[1877]] г. в прохода се водят [[Битка при Арабаконак|ожесточени боеве]] между руските освободителни войски начело с генерал [[рускиГурко]] и [[Османска империя|османскиосманските]] войски.
* На [[14 април]] [[1925]] група [[анархист]]и в прохода Арабаконак правятизвършват [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|атентат срещу цар Борис III]].
 
Сега проходът е с локално значение, тъй като е стръмен, с много завои и през зимните месеци не се поддържа. През него преминава общински път от село [[Горно Камарци]] за град [[Ботевград]].
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-34-48|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-048.jpg|scale=1:100000}}
 
== Източници ==
* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 346.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
[[Категория:География на Софийска област]]
[[Категория:Проходи в Стара планина]]
[[Категория:БотевградПланински проходи в България]]
[[Категория:География на Софийска област]]