Разлика между версии на „Калигула“

41 байта изтрити ,  преди 5 години
м (Премахнати редакции на 92.247.194.228 (б.), към версия на Dexbot)
Светоний описва Калигула и противоположностите на проявите му с думите „принцепса“ и „чудовището“. Пръв Калигула започва да изисква от гражданите божествени почести за себе си. Влиза в открит конфликт със Сената, оскърбява и осъжда на смърт много от членовете му. В пристъпи на агресия той унижава и издевателства над приближените си, наказва жестоко хората около него, включително знатните. Неговите постоянни убийства, своеволия, ексцентричните му забавления и начин на живот всяват страх и ненавист. Отнася се предизвикателно и с простолюдието. Това става причина той много бързо да загуби подкрепата си в Рим. Стига дори дотам, че дава право на робите да свидетелстват в съда срещу своите господари - една нечувана постъпка, с която посяга на самите основи на робовладелското общество.
 
Спорно е дали Калигула всъщност е бил луд. [[Филон Александрийски]], който е един от малкото древни автори, които са се срещали с Калигула, не мисли така. Той е бил предводител на делегация, изпратена до Калигула, за да спре издигането на огромна статуя върху важно за евреитеюдеите място. Смятал е Калигула за злонамерен субект.
 
Съществуват легенди, че направил (или е обявил че ще направи) [[Инцитат]], своя любим жребец, [[сенат]]ор. Други скандални истории включват кръвосмешенията му със сестрите си (най-вече [[Друзила (сестра на Калигула)|Друзила]]); оргията в двореца; военният поход в [[Британия]], който завършва със събирането на [[мида|мидени]] черупки като „морска плячка“; войната му с бог Нептун; желанието му да се издигне неговасвоя статуя в [[Йерусалим]] ([[Ирод Агрипа I|Ирод Агрипа]] го спрял), самоопределянето му като божество и др. Опитал се да измести почитането на [[Юпитер (бог)|Юпитер]] с култ към самия себе си. Считал, че е придобил божествена същност - наредил да бъде почитан като жив бог.
[[File:Caligula sestertius RIC 33 680999.jpg|thumb|left|310п|[[Сестерция]] на Калигула показваща трите му сестри.]]
 
[[File:Vatican obelisk.jpg|thumb|дясно|170п|''[[Обелиски в Рим|Ватиканския обелиск]]'' донесен от Египет в Рим по заповед на Калигула]]
 
Калигула целенасочено засяга интересите на евреитеюдеите в Александрия, където избухват размирици ([[Александрийски погром]]). В 38 г. назначава нови владетели на клиентните държави Тракия ([[Одриско царство]]), [[Понт]] и [[Велика Армения|Армения]]. При завръщането си от бутафорната кампания срещу Британия, приключена поради липсата на кораби, той празнува триумф в Рим и получава почести на победител. Убива съюзния владател на [[Мавритания]], след като го е поканил в Рим (40 г.), понеже в носел пурпурна царска мантия в негово присъствие. Малко по-късно, при Клавдий това води до присъединяване на страната към империята.
 
Калигула управлява едва три3 години и десет10 месеца. На [[24 януари]] [[41]] г. най-новият заговор срещу него успява да сложи край на живота му. Докато Калигула прекосява сам един коридор в подземията на Палатин, той е убит от преторианския префект [[Касий Херея]] (служил мъж,преди койтовъв евойската билна частбаща от армията наму Германик преди много време), и който ебил обиден на Калигула, защото Калигула обичал дачесто се подиграваподигравал с гласа му. Жената на Калигула, [[Цезония]], също е убита, както и бебето им — [[Юлия Друзила]], чиято глава е размазана в една стена. Калигула става първият убит император, а след настъпилия смут старият му чичо Клавдий бива издигнат на негово място. Калигула умира едва на 28 години, след кратко, но кърваво властване.
 
==Външни препратки==
Анонимен потребител