Свети Димитър (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 19x кавички, 12x тире, 5x интервали, нов ред (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 8:
| населено място = [[Пловдив]]
| карта = България Пловдив
| вероизповедание = [[Православие]]
| епархия = [[Пловдивска епархия]]
| архиерейско наместничество =
Ред 23:
[[File:Sv dimitar pld.jpg|thumb|ляво|Църквата от запад]]
'''„Свети Димитър Солунски“''' е [[Православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в град [[Пловдив]], намираща се в [[Старинен Пловдив|Старинния град]]. Сегашната нейна сграда е осветена на 18 януари 1838 година.
==История==
''
Преди последното възстановяване на храма, в началото на XIX век, той представлявал малка постройка, в която се черкували и българите от [[Каршияка]] и [[Мараша (Пловдив)|Мараша]].
{{цитат|„С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основи. 1830 март 15.”<ref>Гръцки текст: [[Козма Апостолидис|Αποστολίδης, Κ. Μ.]] Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 135.</ref>|}}
Запазената сметка за възлезлите общо на 264 270 [[грош]]а разходи по строежа носи дата 18 януари 1838 г. (може би тогава, на празника на св. [[Атанасий Велики|Атанасий]], е станало и освещаването). Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит [[Никифор Пловдивски|Никифор]], следван от [[Вълко Чалъков|Вълко Тодоров Чалъков-Големия]] и други българи и гърци.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров, И.]] Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 387-388.</ref> Дарения за обзавеждането прави и търгуващият в [[Москва]] пловдивчанин Антоний П. Комизопулос.<ref>[[Козма Апостолидис|Апостолидис, К.]] История на град Пловдив от най-дълбока древност до наши дни. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, [http://svetidimitar.com/images/gravyura.JPG 3], 67-68; Αποστολίδης, Κ. Μ. Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 128-139; 13, 1940, 429-430.</ref>
По време на [[антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения]] през 1906 г. пловдивските българи превземат храма. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на [[Руска задгранична православна църква|Руската задгранична православна църква]] и там се черкуват живеещите в Пловдив белоемигранти. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е наново открит за редовни богослужения на Димитровден, 26 октомври 2007 година.
[[File:Св.Димитър - Пловдив.JPG|thumb|Владишкият трон]]
[[File:Свети Димитър - Пловдив.JPG|thumb|Владишкият трон
==Архитектура==
Църквата представлява трикорабна [[базилика]] с размери 28 x 19 x 11,5 м., с петостенна отвън абсида и с 12 обли гранитни колони, които разделят корабите отвътре. Средният кораб е висок 11 м., а страничните
В Светия олтар има три св. престола
Стените отвън са оживени на места с изрисувани колонки и др. По приолтарните ъгли има изрязана в камъка релефна украса: св. Димитър на кон, двуглав орел (герб на [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]]), кръстове (поотделно или с цветя), класове, птици, някои пророци и др.
Ред 52:
Различни изследователи на пловдивските църкви предполагат, че Калуменос е работил в [[Москва]], Пловдив или [[Цариград]].<ref>Дойков, Т. Летописна книга на черквата Св. Димитър в град Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, [http://svetidimitar.com/letopis.html 39].</ref> Според доклад на британския вицеконсул в [[Одрин]] от 1867 г. иконостасът и амвонът били поръчани в Атина за 2200 лири.<ref>Vice-Consul Blunt to Lord Lyons, Adrianople, April 2, 1867. – In: Accounts and Papers of the House of Commons, 37, 1867, vol. 75, [http://books.google.bg/books?id=MShcAAAAQAAJ&dq=philippopolis%20marble&hl=bg&pg=RA5-PA40#v=onepage&q&f=false 40].</ref>
Наличието на три Св. престола в олтара определя тектониката на иконостаса. Той има три дървени царски двери (по една пред всеки престол) и две входни врати
В същия стил са изработени архиерейският трон (висок 4,5 м., вкл. короната и широк 86 x 86 см.) и [[амвон]]ът, издигнат на третата колона от север.
В храма няма друга стенопис освен 12 медальона над капителите на колоните с образи на 12-те апостоли. На балкона е изографисано [[Успение Богородично]]. Върху мраморното облегало на архиерейския трон е изписан Иисус Христос Велик Архиерей; в десния долен ъгъл на този образ стои годината 1870, а в ляво е имало име или подпис, които сега са нечетливи. Неизвестният зограф е рисувал на място, след монтирането на трона. На петостенния амвон върху мрамора има пет образа: в центъра е изрисуван Иисус Христос с разтворено евангелие, а отстрани
Дворът не е много голям, покрит със сотирски плочи, с наклон на запад. От западната страна на храмовата сграда се намира малък параклис, посветен на св. св. [[Кирик и Юлита]], в който има [[аязмо]] и се служи веднъж в годината, в празника на тези двама светии. Параклисът е долепен до западната прицърковна къща, предназначена за енорийския свещеник. В югоизточния ъгъл на църковния двор се намира клисарница. Високият каменен зид, който обгражда целия комплекс, създава впечатлението за един малък манастир.
==Икони==
Храмовата икона на св. Димитър е с подновена през 2007 г. живопис и релефен сребърен обков.
В кораба се намират големи икони на св. [[Николай Чудотворец|Николай]] (1857) и на Рождеството на св. [[Йоан Предтеча]] (1852), подписани от прочутия зограф [[Никола Одринчанин]].
Ред 67:
Иконата на св. [[Антоний Велики]] (1855) е рисувана в Русия и дарена на църквата от търговеца Антоний П. Комизопулос.
Двете рамки на иконите
Внушителна е обкованата в сребро икона на св. Мина: в едната ръка светецът държи кръст, а в другата - меч. Красиви са и иконите "Св. Харалампий", цялата в сребърна обковка, "Св. Мина" (1814) и "Св. Атанасий" (1831).<ref>Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г.</ref>▼
▲Внушителна е обкованата в сребро икона на св. Мина: в едната ръка светецът държи кръст, а в другата
Днешните иконостасни икони са рисувани през 2007 г. Техните предшественици, почистени и освободени от сребърните си украшения към 2014 г., са окачени сега в притвора на храма. На тях са изобразени, вероятно през XVII в., Христос Вседържител (Пантократор), Св. Богородица "Вратарница" ("Портаитиса"), св. Йоан Предтеча и св. Георги "Кападокиец" ("Кападокевс").<ref>Тотева, П. Икони от пловдивския край. С., 1975, 8-9, [56]; Москова, С. Старите икони на храма "Св. Димитър" в Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 91-93, 123-135.</ref>▼
▲Днешните иконостасни икони са рисувани през 2007 г. Техните предшественици, почистени и освободени от сребърните си украшения към 2014 г., са окачени сега в притвора на храма. На тях са изобразени, вероятно през XVII в., Христос Вседържител (Пантократор), Св. Богородица
<gallery caption="Стари иконостасни икони от църквата
Image:PlovdivSDemetriusicon1.jpg|Исус Христос Вседържител
Image:PlovdivSDemetriusicon2.JPG|Св. Богородица
Image:PlovdivSDemetriusicon3.JPG|Св. Йоан Предтеча
Image:PlovdivSDemetriusicon4.JPG|Св. Георги
Image: |
</gallery>
Line 90 ⟶ 89:
* В. Пеев, Град Пловдив, минало и настояще, Пловдив, 1941
* Ст. Шишков, Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926
* Драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на Пловдивските храмове.
* [[Васил Пандурски|Пандурски, В.]] Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни църкви. – Духовна култура, 39, 1959, кн. 2, 27-28
* [[Козма Апостолидис|Αποστολίδης, Κ. Μ.]] Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 298-300
Line 98 ⟶ 97:
==Външни препратки==
* [http://svetidimitar.com/home.html Сдружение
[[Категория:Православни църкви в България|Димитър (Пловдив)]]
|