Разлика между версии на „Покръстване на помаците (1912 – 1913)“

редакция без резюме
м
[[Файл:Baptizing the village of Devin.jpg|дясно|мини|250п|Сцена от покръстването в [[Девин]].]]
[[Файл:Tano Nikolov cheta.jpg|дясно|мини|250п|Покръстителната четата на [[Тане Николов]] (в средата).: Предпред войводата легнал е [[Мамин Колю]]. Отдясно на войводата е отец Ной Ангелов (поп Нойко), а предипред него е отец Стронгелов от [[Турян]]., Отлявоотляво на войводата, (до момиченцето,) е архимандрит Стоян Шоков, бъдещият екзарх [[Стефан I (екзарх)|Стефан]].]]
 
'''Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г.''', известно още като '''кръстилката''', е масово покръстване на [[помаци|българите-мохамедани]] от [[Родопи]]те, [[Западна Тракия]] и Източна [[Македония (област)|Македония]], извършено под ръководството на [[Българската православна църква|българската православна църква]] (БПЦ) в края на 1912 година<ref>{{cite book | last = Арденски | first = Владимир | origyear = 2005 | title = Загаснали огнища | publisher = ИК „Ваньо Недков“ | location = София | isbn = 954-8176-96-3 | pages = 66}}</ref> и в първите месеци на 1913 г.
| last = Арденски
| first = Владимир
| origyear = 2005
| title = Загаснали огнища
| publisher = ИК „Ваньо Недков“
| location = София
| isbn = 954-8176-96-3
| pages = 66
}}</ref> и в първите месеци на 1913 г.
 
Започнато в разгара на [[Балканска война|Балканската война]], то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Макар че е проведено аналогично на [[Християнизация|покръстването]] в [[България]] от [[княз Борис I]] през [[864]] г. и като ответна възстановителна мярка на [[Ислямизиране на Родопите|насилственото помохамеданчване на българското християнско население в Родопите]] от османските турци през 16 и 17 век, мерките са определени като „принудителни“ от разследващата комисия на [[Карнегиева фондация за международен мир|Карнегиевата фондация за международен мир]].<ref>''Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни'' ([[Карнегиева анкета]]), в: ''Другите Балкански войни'', Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, [http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava4_1.html стр. 146] (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)</ref> Покръстени са общо около 200&nbsp; 000 души <ref name="Покръстването на българите мюсюлмани">Стоянова, Пламена - [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 10], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295</ref>.
 
Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като [[Гоце Междуречки]]. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от [[Христо Чернопеев]], [[Тане Николов]], [[Иван Ботушанов]] и други войводи на бившите [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref name="Православието на война">Елдъров, Светозар -. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.</ref>.
 
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на [[ислям]]а. <ref name="Покръстването на българите мюсюлмани"></ref>. Макар че десетилетия наред дейци на БПЦ защитават покръстването, през 1934 година Светият Синод определя тези насилствени действия като „''черно петно за светата ни църква''“.<ref name="Православието на война"></ref>. Помаците и този път се оказват едно затворено общество, до които християнската църква, въпреки вложената голяма енергия, не успява да стигне. Желанието да се върнат обратно обстоятелства, настъпили обективно в хода на историята, се оказва утопично, а насилието поражда съпротива, а не положителен резултат.<ref name="Покръстването на българите мюсюлмани"></ref>.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|1912 Pomak Baptism}}
* [http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.]
* [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf Покръстването на българите мюсюлмани]
* [http://web.archive.org/web/20110202073839/http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония]
* [[Димитър Левов|Левов, Димитър]]. [http://www.pravoslavie.domainbg.com/11/bulgarski_novomucenici/boris-serafim.html Подвигът на Борис (Енвер) и Серафим (Ешреф) Хакъеви, пострадали за Христа през 1913 г.]
 
{{commonscat|1912 Pomak Baptism}}
 
{{Портал Македония}}
 
[[Категория:Помаци|*]]
[[Категория:Балкански войни]]