Разлика между версии на „Оструша“

От изключителен научен интерес е централната монолитна камера, която е изградена от каменен блок, тежащ 60 тона, в който е издълбано помещението, което е поставено върху тристъпален стереобат, за който е захванато посредством оловна заливка. Идентично е захваната и покривът-капак. Всички останали помещения са на фуга към стереобата, което свидетелства, че известно време той и централната камера са били самостоятелно стоящи. Входът е издълбан откъм южната страна на съоръжението, а под фронтоните и двускатният покрив са оставени зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред. В камерата срещу входа е монтирано ритуално каменно легло с пластична орнаментация и парапети. Таванът е с имитация на дървени греди, които го разделят на геометрични фигури, като в средата е оформено едно кръгло поле, което изпълнява функцията на слънце. Правоъгълните и триъгълните полета около т.нар. "слънце" на тавана са изпълнени с растителна и геометрична украса - пробладавали са сцени от живота на тракийски аристократи, портрети и изображения на мъже и жени, сцени с животни и растения, които са били инкрустирани със злато.
 
В южния край на неограбената югозападна камера е открит скелет на кон в анатомичен ред - вероятно принесен в жертва и погребан тук. Открито е острието на ножа, забит в гръдния кош на животното. Отделно от животното в платнена или кожена торба в северозападния ъгъл на камерата е била поставена сбруята - желязна юзда, сребърни халки, апликации от сребро с гравирани зооморфни изображения. Откритият начелник е нов за тракийската торевтика - върху плочка с формата на цифрата "8" - силно стилизирана двойна брадва, като от центъра на плочката излиза триизмерна шия с глава на грифон, което според Георги Китов го причислява към челниците от "тракийски тип". До този момент такъв образец не е намиран на територията на България. Начелникът е свързващо звено в Тракия за други по-ранни и по-късни образци. Познат е и от земите на скитите, което е свидетелство за значителното влияние на тракийската торевтика върху скитксата, което затвърждава становището изказано още от Манцевич, че много от конските амуниции в Скития са внос или военен трофей от Тракия. В помещението са открити още - пръснати късове от два сребърни съда (фиала и каничка), която наподобява т.нар. "тип Дервени" - наблюдаван при съдове от Рогозенското съкровище. <ref>Китов, Г. "Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка Шейново в Казанлъшко." В: Първи международен симпозиум „Севтополис"—„Надгробните могили в югоизточна Европа". Велико Търново, ПИК (1994): 105-116.</ref><ref>Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка. – Проблеми на изкуството 1994, № 4.</ref>
 
Пред входа на гробницата археолозите откриват символичен саркофагоподобен гроб, а пред него в права линия са разхвърляни шест каменни аркотерия с пластична украса от палмети. Някои от тях са били боядисани в бледосиньо и бледорозово, като според Георги Китов, без съмнение са украсявали фронтона на сградата. Изглежда, че когато съоръжението служило в древността за храм посветен на [[Сабазий]], част от архитектурните детайли и инвентара са били демонтирани и подредени на юг от постройката, което явление от пределите все още е трудно обяснимо за траколозите.<ref>Фол, А. "Тракийският Дионис.Книга втора.Сабазий" , София 1994, НБУ</ref>
 
== Вижте също ==