Александър Белев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м шаблон:повече източници |
мРедакция без резюме |
||
Ред 12:
==Биография==
===Ранни години===
Роден е през 1900 г. в град [[Лом]]. Баща му, който е бил учител в [[Бургас]], е българин, а майка му е [[италианка]] от [[Далмация]], с моминска фамилия Миланезе. Премества се в град [[София]], където живее на ул.
===Политическа дейност===
Ред 21:
На 25 юни 1942 г. е свикана извънредна сесия на Народното събрание, за да бъдат узаконени бързо и резултатно конкретните мерки, свързани с решаването на еврейския въпрос. След дълги опити, на 9 юли 1942 г. е прокаран закон, с който се възлага на Министерския съвет да вземе всички необходими мерки за уреждане на еврейския въпрос в България. Месец и половина по-късно е създадено ''Комисарство по еврейските въпроси''.
За длъжността ''комисар по еврейските въпроси'' са обсъдени няколко кандидатури, преди да
Освен, че активно сътрудничи на нацистите, Белев взема активно участие в депортирането на евреи от [[Беломорска Тракия]], [[Македония]] и [[Поморавие]]то в концентрационните лагери. На 22 януари 1943 г. между Данекер и Белев е подписано споразумение за привеждането в изпълнение на първата фаза от програмата за окончателното решаване на еврейския въпрос в България.
Количеството е 20 000 души, без разлика на пол и възраст. За целта българските власти се задължават да осигурят 12 влакови композиции. Определени са и изходните гари
Съгласно втората алинея на т.4, „Българското правителство дава на разположение нужните хранителни припаси за по 15 дена, считани от деня на тръгването на влака, както и нужното число водни бъчви“.
Ред 31:
През февруари-март 1943 г. Белев организира депортацията на 11 363 евреи. В рамките на своята компетентност, Белев има неограничени пълномощия, което му спечелва [[прякор]]а „еврейския цар“.
Белев в крайна сметка е принуден да се откаже от плановете си след публични протести на различни граждани на България, [[цар Борис III]], [[Димитър Пешев]], църквата и др. срещу депортирането на българските евреи и след телефонен разговор с цар Борис III. В опит да се справи с българските евреи, той насилствено премества 19 000 софийски евреи в по-малките градове и села из цялата страна през май 1943 г.
Александър Белев се укрива от новата [[Отечествен фронт|отечественофронтовска]] власт, тъй като е обвинен от седми състав, „антисемити“ на т.нар. [[Народен съд]] (Борис Бъров, Славчо Стоилов, Манчо Рахамимов и Ели Барух) като главен обвиняем за {{цитат|изработване на закона за защита на нацията и правилника към него, на наредбата от 26 август 1942 г. и на много други наредби, които превел на дело: сключил споразумение с представителя на германското правителство капитан Денекер, за изселване на 20 000 евреи от България за германските източни области и осъществил това изселване на македонските, беломорски и пиротски евреи по крайно жесток начин; осъществил изселването на евреите от София в провинцията; създал и организирал еврейския концентрационен лагер, за да набави имотна облага на разни лица и организации, а освен това дейно е допринесъл за гоненията на евреите чрез редица статии в печата. С това той е извършил престъпните деяния, предвидени и наказуеми по чл. 2, п. 4 и 10 от Наказателния закон за съдене от Народен съд (с обратна сила)|}}
Ред 39:
==Наследство==
Личният архив и документите на Белев днес се съхраняват в историческия архив на [[Централен държавен архив]] в София. Архивът включва и оригиналното споразумение от 1943 г., подписано от Белев и Данекер, за депортирането на евреите от [[Беломорска Тракия]], [[Македония]] и [[Поморавие]]. През 2010 г., [[Цецка Цачева]]
През 2013 г., [[БНТ]]
==Източници==
| |||