Банкнота: Разлика между версии

Известно е, че за пръв път банкноти са били използвани в [[Китай]] през [[7 век]], но в [[Европа]] това става чак през [[1660]] г., когато [[Стокхолмс Банко]] издава първите банкноти. Употребата на установени парични стойности и печатани банкноти става популярна през [[18 век]].

== Произход на думата ==

В българския думата навлиза от немския: ''die Bankonote'', а там е дошла от английския: ''bank-note''.<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0 Речник на БАН: банкнота.]</ref> На английски ''note'' има и значение на „писмено (ръкописно или печатно) удостоверение за дълг и обещание за плащане“<ref>Сиреч разписка.</ref>. Ето защо банкнотата е полица, издадена от банката, която полица удостоверява, че същата банка има задължение към приносителя на банкнотата (защото полицата на е поименна), и потвърждава готовността за плащане — – на благороден метал. Такива например са били доларовите банкноти от времето на златнодоларовия стандарт, който е отменен през 1971 г.: паричната стойност от 1 американски долар се равнява на определено количество злато, което може да се получи срещу представяне на банкнотата, сиреч след предявяване на полицата.

Книжни пари се срещат за първи път в [[Китай]], а появата им се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите медни монети. Въвеждането им става постепенно и трае от времето на късната династия [[Тан]] (618–907) до династия [[Сун]] (960–1279). При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. През 10 век правителството на династия Сун употребява такива записи в търговията със сол, върху която притежава монопол. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 век иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари. Издадените банкноти били валидни само в малък район и за кратко време, едва в средата на 13 век започва стандартизирано печатане на книжни пари, приемани в национален мащаб. За това спомагат методите за [[печатане]] - – вече разпространеният метод на [[ксилография|печат с дървени блокчета]] и след това печатът с подвижен набор. Към времето на пътешествието на [[Марко Поло]] европейците не знаели що е това книжни пари. На китайските книжни пари пишело „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени” и наказанието действително се привеждало в изпълнение в случай на [[измама]]. Навлизането на книжните пари води и до първата [[инфлация]] през 1020 г.<ref>[http://stat.bnb.bg/Flash/bg/menu.htm%20 История на парите - – мултимедийна презентация, БНБ]</ref>

Горе-долу по същото време (7-12 век) в средновековния ислямски свят се развива оживена [[пазарна икономика]] въз основа на разширяващото се обращение на стабилна [[валута]] с висока стойност ([[динар]]ът). Мюсюлманските икономисти и търговци въвеждат за първи път и понятията за [[кредит]] <ref name=Banaji>{{икона en}} {{cite journal |last=Banaji |first=Jairus |year=2007 |title=Islam, the Mediterranean and the Rise of Capitalism |journal=Historical Materialism |volume=15 |issue=1 |pages=47–74 |publisher=[[Brill Publishers]] |issn=1465-4466 |doi=10.1163/156920607X171591 |bibcode= |oclc=440360743 |url=http://www.scribd.com/doc/14246569/Banaji-Jairus-Islam-The-Mediterranean-and-the-Rise-of-Capitalism |accessdate=August 28, 2010 }}</ref> [[чек]]ове, [[запис на заповед]],<ref name="Medieval Trade in the Mediterranean World: Illustrative Documents">{{икона en}} {{cite book |last1=Lopez |first1=Robert Sabatino |authorlink1=Roberto Sabatino Lopez |last2=Raymond |first2=Irving Woodworth |last3=Constable |first3=Olivia Remie |title=Medieval trade in the Mediterranean world: Illustrative documents |series=Records of Western civilization.; Records of civilization, sources and studies, no. 52 |year=2001 |origyear=1955 |publisher=[[Columbia University Press]] |location=New York |url=http://cup.columbia.edu/bookpreview/978-0-231-12356-3/ |isbn=0-231-12357-4 |oclc=466877309 }}</ref> [[депозитна сметка]], [[разплащателна сметка]], [[заем]], [[валутен курс]], прехвърлянето на кредит и [[дълг]],<ref name=Labib>{{икона en}} {{cite journal |last=Labib |first=Subhi Y. |year=1969 |month=March |title=Capitalism in Medieval Islam |journal=The Journal of Economic History |volume=29 |issue=1 |pages=79–86 |publisher=Economic History Association |location=Wilmington, DE |issn=0022-0507 |oclc=478662641 |jstor=2115499 }}</ref>, както и [[финансова институция]], която борави със заеми и депозити.<ref name=Labib />

В Европа при транспортиране на големи суми пари в брой на дълги разстояния възникват големи рискове и неудобства и търговците постепенно започват да използват [[менителница|менителници]], отначало в средновековна Италия и [[Фландрия (графство)|графство Фландрия]]. В началото те са поименни, но скоро се трансформират в писмено нареждане за изплащане на сумата на приносителя. Тези менителници могат да се считат за предтечи на съвременните банкноти<ref>De Geschiedenis van het Geld (the History of Money), 1992, Teleac, page 96</ref>. Наименованието идва от банковите документи ("nota„nota di banco"banco“) и датира от 14 век; в началото то удостоверява правото на собственика им да получи срещу тях благороден метал (обикновено злато или сребро), предварително депозирано при банкера под формата на текуща сметка. През 14 век менителницата се използва вече из цяла Европа, а също така и в търговските представителства на италианските градове-държави извън Европа. Първите банкноти са въведени в редовна употреба през 1661 г. в [[Швеция]], където имало изобилие от мед и затова тя имала ниска стойност, което пък водело до извънредно голям и непрактичен размер на монетите (няколко килограма).