Макс Шублие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 23:
 
== Биография ==
Роден е през 1873 година. Защитава докторат по право и става адвокат в Апелативния съд. Шублие е автор на важна книга, посветена на Източния въпрос със заглавие ''La question d'Orient depuis le traité de Berlin'', издадена в 1897, второ преработено и допълнено издание в 1899 и преиздадена в 2010 година. Шублие изразява мнението, че [[Източен въпрос|Източният въпрос]] води началото си от 18 век с упадъка на [[Османската империя]] в района на [[Черно море]]. В книгата си пише, че Източният въпрос включва и други въпроси относно владението на оставащите в Османската империя територии в [[Европа]], [[Мала Азия]], [[Сирия]] и [[Египет]] и възможното активизиране на мюсюлманския [[фанатизъм]] в [[Азия]] и Северна [[Африка]].<ref>[http://media.library.ku.edu.tr/reserve/resfall06_07/hist309intl340YKoksal/week3.pdf Macfie, A. L. The Eastern Question 1774 - 1923, Longman, London and New York, p. 2.]</ref> Съавтор е на изданието ''Conférences du groupe français de l'Ecole internationale: Exposition universelle de 1900'', публикувано в 1901 година.
 
Шублие е вицеконсул на [[Франция]] в [[Битоля]], тогава в Османската империя. Заема длъжността преди и по време на [[Илинденско-Преображенското въстание|Илинденско-Преображенско въстание]]. Шублие дава отчет на началниците си за положението на населението в Битолско и осведомява обществеността за репресиите над населението от османските власти, в резултат на въстанието. Френската общественост, осведомена за събитията от рапортите на Шублие, организира протести срещу репресиите на българското население в [[Македония (област)|Македония]].<ref>[http://www.bitolatourist.info/index.php?option=com_content&view=article&id=77%3A2010-04-12-11-38-10&catid=65%3A2010-04-12-11-20-22&Itemid=115&lang=mk Битола. Француски Конзулат]</ref> Шублие прекарва общо 10 години в Македония, заемайки постове в [[Скопие]], [[Солун]], а също така и в [[Пловдив]]. В 1911 година е номиниран за консул в [[Щутгарт]]. Но скоро след това напуска дипломатическата кариера и се залавя с бизнес. <ref name="mch">[http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k249335p.texte.f3.langPT „Le Temps“, 13 septembre 1933. (Numéro 26313)]</ref>
 
Кавалер е на [[Орден на почетния легион|Ордена на Почетния легион]]. <ref name="mch"/>