Въмбел: Разлика между версии

Селото се споманава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името ''Вимбил'' с 84 семейства . <ref>Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim, Ankara, 2006, стр. 118.</ref>

В [[19 век]] Въмбел е чисто [[българи|българско]] село. Името Въмбел е вариант със запазен [[голям юс|носов]] изговор на ''[[въбел]]'' - [[кладенец]]. Църквата „Свети Димитър“ е от 1871 година. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във ''Вамбели'' (Vambély) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В 1889 година Стефан Веркович („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише, че в селото има 135 [[българи|български]] семейства с 656 жители.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. Санкт Петербург, 1889. </ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Вембел'' (Vembel) е посочено като село с 150 домакинства с 420 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.106-107.</ref>