Велико княжество Сърбия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Brackenheim (беседа | приноси)
факт
Ред 31:
През 1090 г. Кралството насочва своите естествени експанзионистични цели към завоюването, респективно освобождението от византийска власт на т.нар. [[западни български земи]] (на първо време), поради и което Бодин определя в годините 1091/92 за [[велик жупан]] (вероятно с център знаменития средновековен Рас, респективно Рашка) - [[Вълкан (Рашка)|Вълкан]] (на [[у-говори]]те ''Вукан''). <ref name=EB224>''The early medieval Balkans'', p. 224</ref>
 
{{факт|След смъртта на крал Бодин, който е и цар на България, Вълкан от Рашка продължава да води собствена политика, предимно с военна насоченост към Византия, и e в стратегически съюзни отношения с [[кралство Унгария]].|2015|8|20}} Още през 1093 г. [[Ана Комнина]], дъщеря на на византийския император [[Алексий I Комнин]] в знаменитото си произведение "''[[Алексиада]]''", разказва за нахлуването на Вълкан в [[Повардарие]]то и [[Полог]]а, както и за превземането от него на град [[Враня]]. <ref>http://www.fordham.edu/halsall/basis/annacomnena-alexiad00.html</ref> {{факт|През 1094/95 г. императора Алексий I Комнин и баща на първата историчка, се отправя на военна кампания срещу Вълкан, която завършва с поражение за последния. Вълкан се появява в императорската шатра и пада в краката на [[василевс]]а просейки мир. Като гаранция за мира, византийският император изисква в Константинопол синовете на Вълкан - [[Урош I]] и [[Стефан Вукан]]. В Константинопол в типичния византийски маниер, Урош (който по всяка вероятност е с [[печенеги|печенежка]] кръв по майчина линия - във връзка със събитията около [[битка при Левунион|битката при Левунион]]) е оженен за [[Анна Диогениса]] и изпратен обратно около 1112 г. за византийски управител на Рас, респективно за такъв във въздигнатото във велико жупанство Рашка - на мястото на баща си като византийски, а не както преди като Бодинов/Зетски [[васал]].|2015|8|20}}
 
Последвали велики жупани на Рашка след Вукан и Урош са техните внуци и деца:
Ред 37:
# [[Тихомир Завидович]], който е свален от брат си [[Стефан Неманя]], чийто братя [[Мирослав Завидович]] и [[Срацимир Завидович]] са също могъщи, но подчинени им жупани - по сръбските земи, без Босна. <ref>{{cite book |last= Койчева |first= Елена |authorlink= Елена Койчева |title= Първите кръстоносни походи и Балканите, стр. 149 |year= 2004 |publisher= Векове, ISBN 954-91167-5-1}}</ref>
 
{{факт|Синът на Стефан Неманя - [[Стефан Първовенчани]] е коронован в [[Жича]] в [[Епархии на Охридската архиепископия|рашката епархия]] на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] за крал, но след изгубването на кралската титла от Зета, която титла този път отива за Рашка. Новата държава се титулова [[кралство Рашка]], а поданиците му са известни до ново време като [[расци]], а езика им е известен като [[рашки език]]. По-сетне, след известното [[дежевско споразумение]], се създава и специалната титла за престолонаследника - ''млад крал'', който резидира по стар обичай в Зета. След като в [[Скопие]] е прогласено [[Душаново царство|Душановото царство]], за престолонаследника остава кралската титла, която вече по цезаропапистки маниер е принизена под царската. За последно е във [[Вълкашин Мърнявчевич]] и неговия син станал известен от епоса като [[Крали Марко]]. Кралската титла се загубва със смъртта на последния [[битка при Ровине|по рововете във Влашко]].|2015|8|20}}
 
== Източници ==