Битка при Ахелой: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 30:
== Армии ==
=== Българска армия ===
Основните византийски източници не дават сведения за числеността и състава на българската армия, но косвени такива има в разказа за чудото на [[свети Георги]], докато '''ал-Масуди''' направо ни указва числа. Според Иван Божилов, от тези извори става ясно, че в българската армия участвали също [[Маджари|маджарски]] и [[Печенеги|печенежки]] контингенти. Христо Димитров застъпва мнението, че най-вероятно именно участието на маджарския контингент в битката, а после и в настъплението към [[Цариград]]Константинопол е историческата основа за сведението на [[Петър Ранзаниус]] за маджарски поход към византийската столица. Според ал-Масуди съюзната армия на Симеон възлизала на невероятните 60 000 конници. На подобна информация не може да се погледне безкритично. При всички положения основната маса от сражаващи са били пехотинци.
=== Византийска армия ===
Патриарх Николай Мистик в едно от писмата си отбелязва единствено, че наистина не можело да остане незабелязано от него ''„такова голямо предвижване”'', на ''„толкова голяма армия”''. В '''„Чудото на свети Георги”''' също се говори за огромното множество войски събрани от всички области на империята. Благодарение на сключения мир с [[араби]]те, за който говорят повечето от изворите, на Балканите е прехвърлена и армията от [[Мала Азия]]. Според Йоан Скилица императрица Зоя ''"решила заедно със сената, че трябва да сключи мир със сарацините и да прехвърли на Запад цялата източна войска, та, като се обединят източните и западните войски, да започне война с българите и съвсем да ги унищожи"''. От изброяването на някои от военачалниците става ясно, че в битката освен основните сили, които са съставени от войските на военно-административните области (т. нар. ''теми)'' участват също минимум три от четирите конни гвардейски ''тагми'' - тези на ''схолите'', на ''ескувитите'' и на ''иканатите'', както и ''арменски'' части (навярно под формата на ''симахия'') от най-източните, гранични области на Ромейската империя (например наскоро обособената тема Ликандос). По-конкретно е сведението на '''ал-Масуди''', който сочи, че византийската армия наброява 62 000 души, от които 12 000 са конници.