Уикипедия

Златишки проход: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{coord|42|45|04|N|24|04|33|E|type:pass_region:BG|display=title}}
'''Златѝшки проход''' е [[проход]] между [[Етрополска планина|Етрополска]] и [[Златишко-Тетевенска планина]], който свързва градовете [[Златица]] и [[Етрополе]]. Прохода пресича главното [[Стара планина|Старопланинско]] било през най-високата му част — седловината [[Кашана]] (1365 m), често така се нарича и целият проход. В началото на прохода, от южната му страна, се намира село [[Църквище]].
'''Златишки проход''' е планински [[проход]] между [[Етрополска планина]] (част от [[Стара планина|Западна Стара планина]]) на запад и [[Златишко-Тетевенска планина]] (част от [[Стара планина|Средна Стара планина]]), в [[Община Златица]] и [[Община Етрополе]], [[Софийска област]]. По него се прокарва границата между [[Стара планина|Западна]] и [[Стара планина|Средна Стара планина]].
 
Дължината на прохода е 24 км, надморска височина на седловината Кашана - 1385 м.
През прохода преминава второкласен път 37 от Републиканската пътна мрежа, който пряко свързва задбалканската линия с [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. Към момента прохода е затворен целогодишно поради лошото му състояние. Въпреки забраната много хора преминават през него.
 
Проходът свързва долината на река [[Малки Искър (река)|Малки Искър]] в близост до град [[Етрополе]] на север със [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]] при село [[Църквище]] на юг. Трасето започва на 578 м н.в. южно от град [[Етрополе]], изкачва се на юг-югоизток по долината на река [[Малки Искър (река)|Малки Искър]] и след 13,4 км достига седловината Кашана на 1385 м н.в. От там пътят продължава в югоизточна посока по южния склон на планината, с голям наклон и множество завои и след 11,6 км слиза в северната част на [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]], при село [[Църквище]], на 783 м н.в.
Проходът се използва от [[римляни]]те за връзка на [[Мизия]] с [[Тракия]]. През Златишкия проход са преминавали с войските си [[Александър Македонски]], [[Исак I Комнин]] и [[Исак II Ангел]].▼
 
През прохода от север на юг преминава участък (от км 23,4 до км 48,4) на второкласния [[Републикански път II-37]], село [[Джурово]] - [[Златица]] - [[Панагюрище]] - [[Пазарджик]] - [[Пещера]] - [[Доспат]] - село [[Барутин]]. Поради тясната и силно повредена пътна настилка, големите наклони и многото завои пътят е официално затворен целогодишно за преминаване на МПС и не се поддържа от Агенция Пътна инфраструктура. Ползва се предимно за местни нужди.
 
▲ПроходътВ седревността използваи средните векове проходът е бил една от основните транспортни артерии през Стара планина и е използван интензивно от [[римляни]]те за връзка на [[Мизия]] с [[Тракия]]. През Златишкия проходнего са преминавали с войските си [[Александър Македонски]], [[Исак I Комнин]] и [[Исак II Ангел]].
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-34-48|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-048.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-37|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-037.jpg|scale=1:100000}}
 
== Източници ==
* „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 5 (ГЪР-ЗМИ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-27-2 / ISBN 978-954-398-140-3, с. 2052.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 214. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
[[pl:Złatiszki Prochod]]
 
[[Категория:Проходи в Стара планина]]
[[Категория:ЕтрополеПланински проходи в България]]
[[Категория:Златица]]
 
{{България-мъниче}}
{{гео-мъниче}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Златишки_проход“.