Българско кино: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Нов упадък (2008-): поправям заглавие, промено на 19 Сеп 2013, не съвпадащо смислово със съдържанието на секцията |
м у нас -> в България |
||
Ред 13:
===Социалистически реализъм (1948-1989)===
До 1989 г., докогато киното беше държавно, финансирано изцяло от бюджета, в страната имаше над 3000 киносалона. Социалистическият реализъм бе единствено разрешеният художествен метод
От 1972 г. тръгнаха и студийните кина в столицата („Витоша“ и „Левски“), където прожектираха арт-филми. По-късно малките зали в окръжните градове също станаха студийни кина.
Годишно
Кинопродукцията тогава, сравнена с днешните критерии, бе на много ниско техническо и технологично ниво. Лентата бе съветска „Свема” или „Орво” от ГДР – с много лошо качество, не можеше да се сравнява със западната „Кодак” по нищо. Кинопрожекционните машини бяха несъвършени, в селата спираха прожекцията на всяка ролка за пренареждане, понеже имаха една машина.Все пак киното за много хора беше прозорец към света, най-вече преди епохата на телевизора.Най-неприятна обаче беше ширещата се идеологическата цензура, прокарвана от партийните органи на БКП – от столицата чак до най-малкото селище. Цензурата проверяваше главно дали в съдържанието на филмите има нещо против властта. Тази цензура може и да не пусне някои филми до зрителите (например филмите „Партизани” и „Привързаният балон” на Бинка Желязкова или „Понеделник сутрин” на Ирина Акташева и Христо Писков.
Ред 47:
*
====<nowiki/>====
Първата кинопрожекция
http://nglas.wordpress.com/2010/07/29/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4/
| |||