Никео-цариградски символ на вярата: Разлика между версии

Почти всички древни християнски църкви са имали кратки определения на вярата, които всички след [[4 век]] започват да наричат „символи“ и които са служели да пазят единството във вярата, да предпазват вярващите от отклонения и да въвеждат новоповярвалите във вярата. През периода на гоненията срещу християнството текстовете на тези символи са били тайни. Всички християни обаче е трябвало да знаят текста на символа наизуст и това понякога се е използвало за проверка дали даден човек е християнин. От тези древни християнски символи до днес са запазени само символите на църквите в [[Рим]], [[Кесария Палестинска]], [[Антиохия]], [[Александрия]], [[Йерусалим]] и [[Кипър]].

 

 

След приключването на гоненията, на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] ([[325]] г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[381]] г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес. Така полученият символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“.