Тристранен пакт: Разлика между версии

м
редакция без резюме
мРедакция без резюме
{{Сливане|Страни от Оста}}
 
'''Тристранен пакт''' е военно-политически съюз, основен участник и победен във [[Втора световна война|Втората световна война]]. Противник на [[Обединени нации през Втората световна война|Обединените нации]]. Главните участници в Тристранния пакт са [[Германия]], [[Италия]] и [[Япония]].
 
==Тристранен пакт==
===Създаване===
Тристанният пакт е създаден след започването на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1 септември 1939 г.). Подписва се на [[27 септември]] [[1940]] г. в [[Берлин]] от министрите на външните работи на Германия – [[Йоахим Рибентроп|Й. Рибентроп]], на Италия – [[Галеацо Чано]], и на Япония – [[Сабуро Курузу]], като продължение на [[Антикоминтерновски пакт|Антикоминтерновския пакт]].
 
На практика Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и поделя света на сфери на влияние - Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика - за Япония. Предвижда създаването на [[нов световен ред|нов световен ред основан върху идеите на фашизма]]. Отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта.
 
Пактът предвижда 10-годишно сътрудничество и е своеобразно продължение на сключения през 1936 г. антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи отново Германия и Япония, раздалечили позициите си след пакта "Молотов„Молотов - Рибентроп"Рибентроп“, подписан през август 1939 г.
 
С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при осигуряването на интересите им в европейски и световен мащаб, окончателното премахване на [[Версайска система от договори|Версайската мирна система ]] и преразпределението на световните сили. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.
 
===Присъединяване на други държави===
На 20, 23 и 24 ноември [[1940]] г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно [[Унгария]], [[Румъния]], [[Словакия]], България и [[Кралство Югославия|Югославия]]<span> (става член на Оста на </span>[[25 март]]<span> </span>[[1941]]<span> г., но излиза от пакта два дни по-късно, след извършен държавен преврат от пробритански сили)</span>.
 
На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население. След решение на правителството от [[20 януари]], тържествено в двореца [[Белведере (дворец)|Белведере]] във [[Виена]] на [[1 март]] [[1941]] г. министър-председателят [[Богдан Филов]] подписва договора за присъединяване на [[България]] към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и страната ниБългария става съюзник на [[Третия райх|Германия]]. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ниБългария скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.
 
Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след акостирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на [[Втората световна война]] (1939-1945 г.).