Кичевски манастир: Разлика между версии

Манастирът Пречиста е основан не по-късно от втората половина на 16 век. През 70-те години на века е построена каменна [[Църква (сграда)|църква]], разположена на мястото на съвременната. През втората половина на 18 век в манастира функционира и училище за подготовка на свещеници, сред чиито възпитаници е и известният книжовник [[Кирил Пейчинович]]. През 1843 година манастирът е опожарен от [[албанци]] от [[Дебър]]ско, но църквата оцелява. Тя е съборена от игумена хаджи [[Теодосий Пречистански]], който организира строителството на нова църква и нови манастирски сгради. Според него, много от [[Старобългарски език|старобългарските]] книги, съхранявани в манастира, са изгорени през 1848 година по нареждане на митрополит [[Мелетий Дебърски]]. Иконите в новата църква са рисувани между 1848 и 1880 година, като част от тях са дело на известния иконописец [[Дичо Зограф]].<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|447-449}}</ref> Дичо Зограф завършва и работата по живописта в олтарното пространство на храма. Иконите за иконостаса ги изписва в дълъг период. Престолните икони са от 1853 г., когато е датирана „Исус Христос Вседържител“, до 1864 г., когато са датирани „Свети Никола и Свети Спиридон“ и „Свети Георги и Свети Димитър“. Половината от празничните икони са от 1848 и 1849 година. Те вероятно са били за друга църква, но поради голямата поръчка били използвани за този иконостас. Останалите празнични икони са от 1864 г., когато са изработени и иконите на апостолите и евангелистите с дейсисната композиция.<ref name="Премин Портал">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://preminportal.com.mk/ikonopis-i-freskopis/43-ikonopis-i-freskopis/2790-dicho-zograf-eden-od-najistaknatite-makedonski-zografi | заглавие = Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи | достъп_дата = 2015-04-09 | фамилно_име = Алексиев | първо_име = Емил | дата = | труд = | издател = Премин Портал | език = | цитат = }}</ref><ref name="Василиев 183">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 183 |url= |accessdate=}}</ref>

 

 

През 1873 година игумен на манастира става [[Козма Дебърски|Козма]], племенник на предишния игумен хаджи Теодосий и бъдещ дебърски митрополит. На следващата година той е заточен в [[Атон]], а дебърско-велешкият митрополит [[Антим Гедзис|Антим]] разграбва манастира и унищожава документацията му. Кичевският манастир преминава към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] едва през 1881 година.<ref name="снегаров"/>