Редакции на старобългарския език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6:
 
== Най-ранни редакции на старобългарския език ==
Още преди да се установи като официален писмен език в родината си, старобългарският език започва разпространението си сред други славянски народи. За това е причина т.нар. [[моравска мисия на Кирил и Методий|моравска мисия на солунските братя]]. Най-старите открити славянски ръкописи са отзвук от делото им. Обаче всеки народ, използвал създадения вече славянски писмен език, оставя следи от своя жив говор. Например т.нар. Фрайзингенски ([[Брижински листи|Брижински]]) листи, писани с латиница, са представител на [[словенска редакция на старобългарския език|каринтийско-словенската редакция на старобългарския език]], а отклоненията от кирилометодиевата традиция са в областта на [[фонетика|фонетиката]]: ''ą'' > ''o'', ''u''; ''št'' > ''k’'', ''žd'' > ''g’'', ''ě'' > ''e'', ''ę'' > ''e''. Тази и останалите редакции на старобългарския книжовен език, се характеризират по-скоро с локално оцветяване, отколкото с нарушаване на цялостната му структура. На българска територия дори се създават т.нар. [[книжовно-правописни школи на старобългарския език|книжовно-правописни школи]], които по същността си са пак редакции на старобългарския език, по-точно на Кирило-Методиевата норма. Паметници като [[Киевски листове|Киевските листове]] и [[Пражки глаголически листове|Пражките фрагменти]] са представители на [[моравска редакция на старобългарския език|моравската редакция на старобългарския език]]. Докато в първия ръкопис моравизмите са ограничени до предаване на ''št'' с ''c'' (=''ц'') и ''žd'' със ''z'', във втория се среща и група -''dl''- (''šьdlъ'', вм. ''šьlъ''), случаи като ''udariša'' < ''udarišę'', ''vьšěchъ'' (<*''wĭch''-), вм. ''vьsěchъ'' и др.
 
== Книжовно-правописни школи на старобългарския език ==