Правителство на Васил Радославов 3: Разлика между версии

=== По време на Първата световна война войната ===

Шест месеца по-кснокъсно започва [[Първата световна война]]. Повод за конфликта е убийството на австро-унгарския престолонаследник [[Австрия-Есте|ерцхерцог]] [[Франц Фердинанд|Франц Фердинанд фон Хабсбург-Есте]] от сръбски националисти в [[Сараево]], а причината е борбата между двата военни блока - — Централните сили ([[Германия]], [[Австро-Унгария]], [[Италия]] до началото на 1915 г., когато преминава към Антантата, и [[Турция]]) и [[Антанта]]та ([[Русия]], [[Англия]], [[Франция]] и т.н.) – за икономическо господство и ново преразпределение на света. Непосредствено след началото на конфликта българското правителство обявява официално, че ще спазва неутралитет „с пушки при нозе!“. Целта на декларацията е да се спечели време за възстановяване боеспособността на [[Българската армия]] и да се изчакат предложенията от двата воюващи блока за териториални придобивки на [[България]]. Първите контакти в тази посока са направени още преди началото на вонните действия.

След [[Междусъюзническата война]] българското правителство трескаво търси голям заем от [[Европа]], за да покрие разходите по възстановяване на щетите, нанесени върху [[икономика]]та, закупуване на ново оръжие и устройването на над 200 хиляди бежанци от [[Македония]] и [[Източна Тракия]]. Традиционният кредитор на България – Франция, първоначално йѝ отказва заем. Едва след като германското банково обединение „Дисконто Гезелшафт“ предлага на царството заем от 500 милиона златни марки, французите и техните съюзници от Антантата се съгласяват да отпуснат изгоден заем на България в размер на 700 милиона франка. Предложението идва късно и на [[2 юли]] [[1914]] г. [[Народното събрание]] ратифицира договор за финансово обвързване с Германия. Към заема е включена и клауза за отпускане на България военна помощ в размер на 200 милионна [[лев]]а, както и „получаване на военни материали, доколкото позволяват собствените германски нужди“.

През първата половина на 1915 г. военните действия в Европа се водят с променлив успех. Тежките сражения изтощават воюващите страни и те активно търсият нови съюзници, чрез които да постигнат бърза победа. Особен интерес и за двата блока представлява България с нейното важно стратегическо местоположение и мощна [[армия]]. Включването йѝ във войната на страната на Антантата би довело до изолирането, бързата капитулация на Турция и контрол на [[Дарданели]]те. Оставени сами, Германия и Австро-Унгария едва ли биха могли да удържат натиска на Антантата по-дълго. Включването на България във войната на страната на Германия би довело до капитулация на [[Сърбия]], обединяването на териториите и армиите на държавите от Централните сили и евентуално до присъединяването към тях на „колебаещите“ се [[Гърция]] и [[Румъния]] и др.

През лятото на 1915 г. натискът върху България за участието йѝ във войната се засилва. Съглашението предлага на България да нападне Турция и да окупира Източна Тракия до линията [[Мидия - Енос]]. Едновременно с това се гарантира връщането след войната и на други български земи - — т.нар. безспорна зона, обхващаща голяма част от [[Македония]]. Германия обещава на България цяла Македония и част от Източна Тракия. На [[6 септември]] [[1915]] г. между българското правителство и [[Високата порта]] е подписана спогодба. Към Царството са присъединени около 2 000 квадратни километра по долината на река [[Марица]]. Същия ден е подписана и тайна спогодба между България и Гермния за съвместни военни действия срещу Сърбия. След разгрома йѝ цяла Сръбска Македония (спорна и безспорна част) и „Сръбската територия, находяща се на изток от следната линия, а именно: река [[Морава]] с изходна точка [[Дунав]] до мястото, където се съединяват двата притока [[Южна Морава|Българска Морава]] и [[Голийска Моравица|Сръбска Морава]], от тоя пункт линията следва водораздела на тия два притока, минава през гребена на Черногорието, пресича прохода [[Качаник]], възкачва се до гребените на [[Шар|Шар планина]], където достига границите на [[Велика България (политическа концепция)|Санстефанска България]]...“, трябва да се присъедини към България.

Без да преценят правилно съотношението на силите между двата воюващи бклока, българското правителство и цар [[Фердинанд I]] включват [[България в Първата световна война|България във войната на страната на Централните сили]]. Голяма роля при вземането на това решеие изиграват както предложението на Германия за национално обединение, така и неуспехите на войските на Антантата при [[Галиполска операция|десанта на Дарданелите]]. Опитите на опозицията ([[Народна партия|Народна]], [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолиберална]], [[БЗНС]] и [[БРСДП (т.с.)]]) да отклонят България от съюза йѝ с Централните сили завършват без успех. Водачът на Българския земеделски народен съюз [[Александър Стамболийски]] е осъден за обида на [[монарх]]а на доживотен затвор. На 23 декември с.г. правителството на д-р Радославов обявява [[мобилизация]]. От армията са освободени офицерите русофили и завършва преъоръжаването йѝ с германско оръжие. На 14 октомври с.г. цар Фердинанд I издава [[манифест]], с който обявява война на Сърбия. Българските войски навлизат в Македония и по долините на реките [[Тимок]] и [[Нишава]], рагромявайки сръбската армия. Заплашена от обкръжение, тя започва мъчително отстъпление през албаснките планини, изоставяйки бойната си техника. Оцелелите сръбски войници, достигайки [[Адриатическо море|Адриатическото крайбрежие]], са натоварени на италиански кораби и прехвърлени на остров [[Корфу]].