Правителство на Васил Радославов 3: Разлика между версии

За да спечелят насрочените на [[23 февруари]] [[1914]] г. парламентарни избори, либералите допускат мюсюлманите от [[Западна Тракия]] и [[Пиринска Македония]] да гласуват, без да имат [[българско гражданство]]. Направеният компромис с националните интереси вкарва в парламента мюсюлмански първенци, проводници на турската и германската политика (Турция е съюзник на [[Централни сили|Централните сили]]). В Западна Тракия и Пиринска Македония за сметка на българското население са запазени правата на турските [[бей]]ове. Чрез мюсюлманските избиратели радослависткото правителство си осигурява мнозинство (126 от общо 245 депутатски места) в [[17 Обикновено народно събрание|XVII Обикновено народно събрание]].

 

Шест месеца по-късно започва [[Първата световна война]]. Повод за конфликта е убийството на австро-унгарския престолонаследник [[Австрия-Есте|ерцхерцог]] [[Франц Фердинанд|Франц Фердинанд фон Хабсбург-Есте]] от сръбски националисти в [[Сараево]], а причината е борбата между двата военни блока — Централните сили ([[Германия]], [[Австро-Унгария]], [[Италия]] до началото на 1915 г., когато преминава към Антантата, и [[Турция]]) и [[Антанта]]та ([[Русия]], [[Англия]], [[Франция]] и т.н.) – за икономическо господство и ново преразпределение на света. Непосредствено след началото на конфликта българското правителство обявява официално, че ще спазва неутралитет „с пушки при нозе!“. Целта на декларацията е да се спечели време за възстановяване боеспособността на [[Българската армия]] и да се изчакат предложенията от двата воюващи блока за териториални придобивки на [[България]]. Първите контакти в тази посока са направени още преди началото на вонните действия.