Побит камък (област Пазарджик): Разлика между версии

Побит камък е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Сърница]], [[област Пазарджик]]. Създадено е с [[Указ]] 2294 на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[Народна република България|НРБ]] от [[22 декември]] [[1978]]  г. (обнародван, [[Държавен вестник|ДВ]], бр. 101 от [[26 декември]] [[1978 ]] г.) при отделяне от [[Сърница|село Сърница]] в тогавашните община Сърница, Пазарджишки [[окръг]].

Село Побит камък е разположено в [[Западни Родопи|Западните Родопи]] в планински район на 30  [[Километър|км]] южно от [[Велинград]]. Селото съществува като отделно [[населено място]] от декември 1978 година г. и носи името си от побита [[скала̀]] с височина около 4 метра м в [[Ливада|ливадите]] на местността „Азмако“. Има предположения, че скалата е [[менхир]] или [[Езичество|езически]] идол на [[Богиня-майка|Богинята-майка]], издигнат от древните [[траки]]. Разположено в приказната [[долина]] на [[Доспат (река)|река Доспат]], обхващаща го от всички страни, селото е обградено с планински възвишения – на югозапад „Дивите кози“, на юг извисеният на 1938 м [[Беслет|връх Беслет]] (наричан от местното население ''Беслен''), на север от селото е „Дерменка“, на изток се намират местността „Стойчов чарк“ и „Дзюле“ – между които е пътят за близката (на около 1,5 – 2  км) обитавана местност „Селище“ (където до края на [[20 век]] е имало минно предприятие), а на запад е местността „Беьовото“.

Други близки населени места по течението на [[Доспат (река)|река Доспат]] са село [[Медени поляни]] от северозапад и градовете [[Сърница]] и [[Доспат]] на югоизток.

Има сведения, че около селото е имало 8 поселения на [[траки]]те от племето [[беси]]. Те издигнали най-високия [[менхир]] на [[Балкански полуостров|Балканите]] и редица скални светилища в района. По-късно по тези места се заселват и [[славяни]], които оставят ярка следа в [[ген]]а, обичаите и [[фолклор]]а на местното население. През [[Средновековие]]то населението и околните местности преминават последователно от [[Византия]] в пределите на България и обратно, а по-късно и в [[Латинска империя|Латинската империя]] на [[Балдуин I|Балдуин ФландарскиФландърски]] до [[1207]] г. Между 1207 и [[1230]]  г. местностите около село Побит камък са във владението на [[Деспот Слав]], чиято резиденция е била крепостта [[Цепина]] – тогава целите [[Западни Родопи]] биват наричани ''Славееви гори''. След падането на [[Втора българска държава|Българското царство]] под властта на [[Османска империя|османците]] през [[1396]]  г. и по-късната [[ислям]]изация на [[Родопите]], населението от областта приема исляма [[ислям]]а. Имало е и временни поселения на [[юруци]], които са оставили следа в имената на няколко местности около селото като „Слепите юртове“<ref>''Юрт'' или ''юртище'' (от турски: yurt) – празен запустял двор между къщи.</ref> и „Юрто“. За известно време през [[18 век|18]] и [[19 век]] в долината на [[Доспат (река)|река Доспат]] няма трайно населени места, а само временни [[Колиба|колиби]] на овчари от околностите на [[Бабяк]] (Бабек). След [[Руско-турска война (1877-1878)|руско-турската война(1877-1878 г.)]] тези земи остават като пограничен район между [[Източна Румелия|автономната област „Източна Румелия“]] и Османската империя според [[Берлински договор|Берлинския договор]]. След [[Балканска война|Балканската война 1912-1913 г.]] тези територии влизат в границите на [[Царство България]]. В началото на [[20 век]] се заселват вече трайно преселници – [[българи-мюсюлмани]], от околностите на село [[Бабяк]] и околните махали, търсещи препитание. Тези преселници полагат основите на село Побит камък. През 40-те години на [[XX век]] в селото е имало предприятие за [[катран]], собственост на семейство Матрови от Велинград, което по-късно е изгорено от [[партизани]]те. През лятото на [[1943]] г. в местността „Дерменка“ се установява взаимодействие между [[Родопски партизански отряд „Антон Иванов“|отряд „Антон Иванов“]] и отряда на [[Никола Парапунов]], а през лятото на [[1944]] г. – между [[Партизанска бригада „Чепинец“|отрядите Чепинец]] и [[Партизански отряд „Анещи Узунов“|Анещи Узунов]]. През [[1950]] г. е открито и селско училище до 4четвърти клас, носещо името на [[Никола Вапцаров]], като в сградата се е намирал и магазинът, а през [[1999]] г. училището е преместено в нова сграда, където се обучават около 100 деца от първи до осми клас.

Населението на селото изповядва [[ислям]]а. Поради този факт местното население бива наричано [[Помаци|българомохамедани]], чийто [[Роден език|майчин език]] е [[Български език|българският]]. В селото има [[джамия]], построена през [[1995]]  г.