Мрежова неутралност: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
разш с изт
Ред 1:
'''Мрежовата неутралност''' ({{lang-en|Network neutrality}}) е принцип, касаещ работата на [[интернет доставчик|интернет доставчиците]], според който [[интернет]] скоростта към определени уебсайтове не можебива да се регулира от телекомитеманипулира и [[интернет доставчик|интернет доставчици]]. Тете нямат право да я ограничават или да блокират сайтове и/или услуги в [[киберпространство]]то. Мрежовата неутралностПринципът гарантира, че даден [[телеком]]доставчикът няма право да приоритизирадава приоритет на [[уебтрафикауебтрафик]]а къмза определениедни уебсайтове за сметка на други. Според много [[онлайн]] теоретици мрежовата неутралност трябва да се третира като основно [[човешки права|човешко право]].
 
== Предпоставки ==
Привържениците му смятат, че така се постига равноправие между различните уебсайтове и услуги в интернет. Телекомите и доставчиците обаче не го одобряват, защото, ако имат възможността да контролират [[уеб|трафика]], ще могат да намаляват скоростта за по-малките като обем и време за прехвърляне операции и уебсайтове, като [[електронна поща]] например, за да отворят място за по-натоварващите такива. Според тях подобен подход е все по-необходим, особено с нарастващото използване на [[смартфон]]и и [[мобилен интернет]], което води до претоварване на мобилните интернет мрежи в някои части на [[САЩ]].
Интернет доставчиците използват различни инструменти за осигуряване на сигурност и интегритет на своите [[Телекомуникационна мрежа|комуникационни мрежи]] или да контролират предаването на информация по тях (например да ограничават изпращането на [[спам]] или да изпълнят съдебна заповед). Управлението на трафика е от съществено значение и за доставката на чувствителна спрямо времето информация като
[[IPTV]] в реално време или [[мултимедийни комуникации|видео конферентна]] връзка, при които може да се наложи приоритизиране на трафика за да се гарантира високо качество на услугата.
 
Съществува обаче фин баланс между необходимостта да бъде осигурен отворен Интернет и правилното използване на инструментите за управление на трафика. Осъществяването на този баланс представлява предизвикателство за регулаторите и доставчиците<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/net-neutrality-challenges | заглавие= Net Neutrality challenges|достъп_дата = 24 август 2015|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= [[Европейска комисия]]|език= en |цитат= }}</ref>.
 
Привържениците муна принципа смятат, че така се постига равноправие между различните уебсайтове и услуги в интернет. Телекомите иИнтернет доставчиците обаче не го одобряват, защото, ако имат възможността да контролират [[уеб|трафика]], ще могат да намаляват скоростта запри услуги и уебсайтове, които консумират по-малкитемалък трафик като обем и време за прехвърляне операции и уебсайтове, като например [[електронна поща]] например, за дасметка отворят място зана по-натоварващитенатоварващи такивауебсайтове. Според тях подобен подход е все по-необходим, особено с нарастващото използване на [[смартфон]]и и [[мобилен интернет]], което води до претоварване на мобилните интернет мрежи в някои части на [[САЩ]].
 
Най-големите притеснения обаче са, че пренебрегването на мрежовата неутралност може да наложи практиката големите телекоми да се споразумяват с интернет компании и срещу заплащане да отварят т.нар. скоростна линия само за тях. Така се създава [[нелоялна конкуренция]] в интернет пространството, особено ако фирми като [[Google]] пуснат например [[онлайн телевизия]] и си осигурят високоскоростна връзка за сметка на конкурентите им.
 
== История ==
През 2007 г. по-голямата част от интернет се разпространява от 30&nbsp;000 блока сървъри (коректният термин е [[Autonomous System]]). Две години по-късно половината обменот обмена на данни в интернет започва да се осъществява от 150 блока [[сървър]]и. Сред тях са не само [[YouTube]] и [[Facebook]], но и мрежите за разпространение на онлайн съдържание като Akamai и Limelight, които често излизат по-евтино от собствения [[хостинг]] на данни.
 
{{неясно|Новият модел, по който работи интернет}}, размива границите и затова всеки участник може да претендира да му се плаща. Както днес големи телеком групи настояват Google да плати за преноса на данни, така утре търсачката може да предложи на оператор да плати, за да може клиповете в ''YouTube'' да се зареждат по-бързо при неговите клиенти. Това е конкурентно предимство, но нарушава принципа на т.нар. мрежова неутралност.
 
ПричинаЕдин пример за съдебниямрежова неутралност е случаят на разследване на оператора Comcast през 2008 от страна на американския телеком регулатор (FCC). Причината спор е оплакване на потребител, че интернет доставчикът Comcast намалява скоростта на връзката му, когато тегли [[торент]]и. ПоследвалатаПоследвалото реакциярешение на телеком регулатора е,забранява Comcastпрактиката дана спре да прави товаComcast.
Примери:
През 2008 от оператора Comcast срещу американския телеком регулатор (FCC).
Причина за съдебния спор е оплакване на потребител, че интернет доставчикът Comcast намалява скоростта на връзката му, когато тегли [[торент]]и. Последвалата реакция на телеком регулатора е, Comcast да спре да прави това.
 
== Източници ==