Цицерон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Творчество: закоментирам незнайно защо преведени на английски заглавия
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 38:
 
== Политически виждания ==
В творчеството на Цицерон от гледна точка на политологичната проблематика се открояват три теоретични трактата, написани през периода от 55 до 51г.пр.Хр.: "За оратора" ("De oratore"), "За държавата"("De republica") и "За законите"("De legibus").И трите трактата са написани по маниера на диалозите на Платон и Аристотел.Трактатът "За оратора",посветен на теорията на красноречието,е завършен през есента на 55 година пр.Хр.(Цицерон съобщава това в едно от писмата си до Атик).Трактатът "За държавата" е започнат през 54 година пр.Хр.,малко преди заминаването на Цицерон за Киликия.След него се появява трактатът "За законите".И в този случай Цицерон използва метода на Платон,който допълва своята "Държава" (диалог на идеалнта държава) е написан от по-практични позиции труд."Законите".
 
Може би най-известният диалог на Цицерон е "За държавата",станал широко известен още на съвременниците му.Един от тях-Марк Целий Руф,пише на Цицерон в Киликия през 51 г.пр.Хр.:"Твоите книги за държавата се ценят високо от всички."
 
Общата конструкция на трактата, написан под формата на диалог, е следната: първа и втора книга са посветени на въпроса за най-доброто държавно устройство,трета и четвърта книга-на философското обосноваване на понятието държава (въз основа на идеята за справедливост ),а пета и шеста-на въпроса за качествата на най-подходящия държавен деец.
 
Цицерон не прави изключение от античната традиция в изследванията за държавата,които се свеждат до два основни въпроса:за формите на държавната уредба и за най-добрата от тях.
 
Цицерон дава едно от знаменитите определения на държавата.Според него държавта (rep populi).От семантична гледна точка res publica изразява идеята за нещо,което принадлежи на всички или е дело на всички или е дело на всички.Тя е и общност на много хора,свързани чрез съгласие по въпросите на правото и обществените интереси, тя зависи от съзнанието за взаимни задължения и взаимно признаване на правата, които спояват гражданите на всяка държава."Народ не е всяко обединение от хора, събрани по какъвто и да е начин, но обединение от много хора, които са свързани чрез единно право и общи интереси". Първопричината за това обединяване е не толкова тяхната слабост, колкото вродената им способност да живеят съвместно(обществено).
 
Тези идеи за държавата се допълват със съответния анализ в трактата "За законите", в който те се дефинират като израз на отговарящия на природата и заложен в хората разум , свързващ гражданите не само в една държава, но и с боговете. Така че съвместният живот на хората, който определя същността на държавата, се споява от законите (и от изразения в тях разум на природата и боговете).Всички свързани с общо право и закони хора образуват общността на държавата.По своята разумна природа хората са равни и само на тази основа те могат да се подведат под общо определение.Ако по природа бяха различни,те не биха могли да се определят общо.
 
За разлика от Аристотел (според когото свободното гражданство е отношение между равни,но тъй като по природа хората не се раждат равни,гражданството трябва да се ограничи до внимателно подбрана група)Цицерон твърди ,че тъй като хората са подчинени на един закон и чрез него стават съграждани , те трябва да са равни, че в притежаването на разум и в произтичащите от него права се състои равенството между хората. Този важен теоретичен принос на хуманист. Цицерон е формулиран в трактата в трактата му "За законите". Като дава определение на държавата, той дава на света и думата република .
 
В съответствие с древногръцката традиция Цицерон отделя голямо внимание на анализа на различните форми на държавно устройство.Той обособява три прости(или "чисти") форми на държавата:монархия,аристокрация и демокрация.Всяка от тях е неустойчива,нестабилна и лесно се изражда в съответната й неправилно("лоша")форма.Така се появява своеобразен кръговрат на сменящи се форми на държавата.
 
Чрез думите на Сципион (един от участниците в диалога)Цецерон Цицерон излага възгледите на привържениците на всяка форма на държавна уредба и едва в отговор на повторно зададениш въпрос на Лелий (друг участник в диалога)той заявява,че ако трябва да се избере една от споменатите три типа държави, би предпочел царската власт.Но по-добър от него е този,който ще бъде резултат от умереното съчетаване на трите начина на държавна уредба.
 
Цицерон разкрива както положителните,така и отрицателните страни на трите "прости" форми на държавната власт." Със своето благоволение към себе си ни привличат царете, с мъдростта-оптиматите, със свободата-народите". Макар че предпочита царската власт в рамките на отношението на трите "прости" форми, той не пропуска да изтъкне, че всички те имат отрицателни страни. Те са свързани предимно с едностранчивостта, нестабилността и преходността на простите форми. Той възприема анализа на Полибий за т.нар. кръговрат на формите на държавата и за опасностите, свързани с тяхното превръщане в неправилни форми с порочни и несправедливи действия.
 
Цицерон открива истинската държава извън нейните три прървични форми. В духа на древногръцката традиция той смята за най-добра "смесената формна на държавата", която обединява положителното и изключва недостатъците и крайностите, характерни за "простите" форми на държавата, която се образува от равномерното смесване на трите добри "прости" форми. (Подробно на Аристотел Цицерон обособява три правилни форми на държавата, на които съответстват три неправилни - тирания, олигархия и анархия).
 
Смесената или истинската държава трябва да притежава:Нещо отличително и царствено,друго-да е предпоставено и разпределено за решаване от първенците,а някои дела да бъдат оставени на преценката и волята на народа.Такова устройство има, първо, една голяма спреведливостсправедливост, от която свободните хора мъчно да са лишени дълго време и второ, има стабилност.
 
Цицерон разработва идеята за най-добрата държавна уредба по индуктивен път, в тясна връзка с историята на римските институции от епохата на римската сенатска република. В нея консулите изразяват монархичното начало,Сенатър Сенатът-аристократичното, а комиците (народните събрания) и народните трибуни -демократичното.
 
=== Заговора на Катилина ===